Всички грешки във френския език, всички недодялани обноски на Фуке изчезнаха и Жулиен се хвърли в прегръдките му. Никога провинцията, сравнена с Париж, не е получавала по-хубаво свидетелство за почит. Фуке, зарадван от този изблик на възторг, който виждаше в очите на приятеля си, взе това за негово съгласие да бяга.
Тази проява на величие върна на Жулиен цялата твърдост, която дохождането на Шелан му бе отнело. Той беше още много млад, но според мене в него имаше много добри заложби. Вместо да върви от чувствителност към хитрост, както повечето хора, той с възрастта щеше да придобие отзивчива доброта и да се излекува от своята безумна подозрителност… Но защо са всички тези празни предсказания?
Разпитите зачестиха въпреки усилията на Жулиен, който със своите отговори се стремеше да скъси делото:
— Аз убих или поне исках да убия умишлено — повтаряше той всеки ден.
Но съдията беше преди всичко формалист. Показанията на Жулиен съвсем не скъсяваха разпитите; те засягаха честолюбието на съдията. Жулиен не знаеше, че искаха да го преместят в един ужасен зандан и че само благодарение на постъпките на Фуке той беше оставен в хубавата килия, намираща се на сто и осемдесет стъпки височина.
Господин абат дьо Фрилер принадлежеше към числото на влиятелните хора, на които Фуке доставяше дърва за огрев. Добрият търговец сполучи да проникне до всесилния викарий. Радостта му бе неописуема, когато господин дьо Фрилер му съобщи, че, трогнат от добрите качества на Жулиен и от някогашните му заслуги в семинарията, той смята да говори на съдиите в негова полза. У Фуке се появи надежда да спаси своя приятел и на излизане, като се кланяше доземи, той помоли господин главния викарий да раздаде за литургии една сума от десет луидора, за да се измоли оправданието на подсъдимия.
Фуке се заблуждаваше, кой знае защо! Господин дьо Фрилер съвсем не приличаше на Валено. Той отказа и дори се помъчи да внуши на добрия селянин, че е по-добре да запази парите си. Като видя, че не може да бъде ясен, без да изпадне в някаква непредпазливост, той посъветва Фуке да раздаде тази сума на бедните затворници, които действително бяха лишени от всичко. „Странно същество е този Жулиен, постъпката му е необяснима — мислеше си господин дьо Фрилер, — а нищо неясно не бива да има за мен… Може би ще може да се направи от него мъченик… Във всеки случай аз ще издиря тая работа и ще намеря може би случай да сплаша госпожа дьо Ренал, която няма никакво уважение към нас и дълбоко в душата си дори ме мрази… Може би във всичко това ще мога да намеря начин да се предобря бляскаво с господин дьо Ла Мол, който има слабост към този семинарист.“
Спогодбата по делото беше подписана преди няколко седмици и абат Пирар, заминавайки си от Безансон, не бе изпуснал случая да спомене за тайнствения произход на Жулиен тъкмо в същия ден, когато нещастникът стреля по госпожа дьо Ренал във Вериерската черква.
Жулиен се страхуваше само от една неприятност преди смъртта си — от посещението на баща си. Той се посъветва с Фуке дали да пише на главния прокурор да го избавят от всякакви посетители. Този ужас от срещата с баща му, и то в такава минута, възмути дълбоко честното и еснафско сърце на търговеца на дърва.
Стори му се дори, че сега разбира защо толкова хора мразят страстно неговия приятел. Но от уважение към нещастието му той скри своите чувства.
— Във всеки случай — отговори му той студено — тази заповед за недопускане на свиждания няма да бъде приложена към баща ти.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ЕДИН ВСЕСИЛЕН ЧОВЕК
Но има толкова загадъчност в нейното държание и толкова изящество в снагата й! Коя може да бъде тя?
На другия ден вратите на кулата се отвориха още рано сутринта. Жулиен бе събуден внезапно.
„Ах, боже милостиви! — помисли той. — Ето баща ми. Каква неприятна среща!“
В същия миг една жена, в облекло на селянка, се хвърли в прегръдките му. Той с мъка я позна: беше госпожица дьо Ла Мол.
— Зли човече, аз от твоето писмо само узнах къде си. Това, което наричаш твое престъпление, а всъщност е само благородно отмъщение, и показва какво възвишено сърце бие в тази гръд, аз научих едва във Вериер…
Въпреки предубеждението си против госпожица дьо Ла Мол, което впрочем сам не съзнаваше много ясно, Жулиен я намери извънредно красива. Как можеше да не вижда във всичките й постъпки и думи благородно, безкористно чувство, превъзхождащо всичко, на което би се одързостила една дребна, обикновена душичка? Стори му се отново, че обича кралица и след няколко минути й каза с рядко благородство в израза и мисълта: