— След всичко аз няма да се учудя — каза й той шеговито, — ако ние чуем, че господин Сорел от ревност е стрелял два пъти с пистолет в тази жена, която някога е обичал толкова много. Тя навярно съвсем не е лишена от привлекателност, а отскоро често се е виждала с някой си абат Маркино от Дижон, някакъв безнравствен янсенист, каквито са те всички.
Господин дьо Фрилер измъчи сладострастно и до насита сърцето на красивата девойка, чиято слаба страна беше доловил.
— Защо е дотрябвало на господин Сорел — питаше той, впил пламнал поглед в Матилд — да избере черквата, ако не затова, че тъкмо по него време съперникът му е служил там литургия? Всички приписват извънредно голям ум, а още по-голяма предпазливост на този щастливец, когото вие покровителствувате. Какво по-просто от това да се скрие в градините на господин дьо Ренал, които познава тъй добре? Там, почти сигурен, че няма да го видят, нито да го заловят, нито да го заподозрат, той е могъл да убие жената, която ревнувал.
Това разсъждение, наглед толкова основателно, съвсем разстрои Матилд. На тази горда душа, пропита обаче от цялото онова сухо благоразумие, което според висшето общество дава вярна картина на човешкото сърце, не беше леко да разбере каква радост е да се надсмееш над всяко благоразумие и колко силно е това чувство за една пламенна душа. Във висшите слоеве на парижкото общество, дето беше живяла Матилд, страстта не е способна да се освободи от благоразумието освен в редки изключения и там се хвърлят през прозореца само от петия етаж.
Най-сетне абат дьо Фрилер се увери, че държи в ръцете си Матилд. Той й даде да разбере (не ще и дума, той лъжеше), че може да води, както си иска, прокурора, натоварен да изнесе обвинението срещу Жулиен.
След като бъдат избрани с жребие тридесет и шестте заседатели на съдебната сесия, той ще поприказва лично поне с тридесетина от тях.
Ако Матилд не беше се сторила да господин дьо Фрилер толкова хубава, той щеше да й говори с такава откровеност едва на петото или шестото свиждане.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
КОЗНИТЕ
Кастр, 1676 година. В съседната къща един брат уби сестра си; този благородник е бил обвиняван и по-рано в убийство. Но баща му раздал тайно петстотин екюта на съдиите и му спасил живота.
Когато излезе от епископството, Матилд, без да се двоуми, изпрати нарочен куриер до госпожа дьо Фервак; страхът да не се изложи не я спря нито за миг. Тя заклинаше съперницата си да изкопчи едно писмо за господин дьо Фрилер, написано изцяло от ръката на негово весокопреосвещенство епископ ???. Тя стигна дотам, че я молеше да дойде сама в Безансон. Тази постъпка беше героична от страна на една ревнива и горда душа.
По съвета на Фуке тя се пазеше да не говори пред Жулиен за ходатайствата си. Нейното присъствие го тревожеше не малко и без това. Станал при наближаването на смъртта по-нравствен, отколкото е бил през целия си живот, сега го бореше съвест не само за госпожа дьо Ла Мол, но и за Матилд.
„Какво пък — казваше си той, — аз виждам, че съм понякога невнимателен към нея и дори се отегчавам, когато тя е тук. Тя се погубва заради мен, а ето как й се отплащам аз. Не съм ли зъл човек?“ Този въпрос щеше да го занимава по-малко, когато бе честолюбец; тогава неуспехът беше единственият срам в очите му.
Тягостната неловкост, която чувствуваше в присъствието на Матилд, се изостряше и от това, че тя гореше сега от необикновена и луда страст към него. Тя говореше непрестанно за някакви странни жертви, които жадувала да направи, за да го спаси.
Въодушевена от това чувство, което я изпълваше с гордост и сподавяше цялото й високомерие, тя копнееше да изпълни всяка минута от живота си с някакъв необикновен подвиг. Нейните дълги разговори с Жулиен бяха посветени изцяло на най-невероятни и опасни за нея планове. Тъмничарите, на които тя плащаше щедро, я оставяха да се разпорежда в затвора. В мислите си Матилд не се ограничаваше само с това, че жертвуваше доброто си име; все едно й беше дали цялото общество ще узнае нейното положение. Да измоли милост за Жулиен, като се хвърли на колене пред препускащата каляска на краля, да привлече вниманието на владетеля с риск да бъде смазана — това бе една от най-малко безумните мечти, които се рояха в нейното разпалено и смело въображение. Тя решаваше, че с помощта на своите приятели, на служба при краля, ще проникне и в най-недостъпните части от парка Сен-Клу.