Какво могат враговете му да противопоставят на този факт? Раната, нанесена в един такъв миг на безумие, каквито и децата ми дори са забелязвали у своя възпитател, е толкова дребна, че още не минали два месеца, аз мога да дойда с пощенската кола от Вериер в Безансон Ако узная, господине, че вие макар и мъничко се колебаете да избавите от варварството на законите едно: толкова малко виновно същество, аз ще стана от леглото си, дето ме задържа единствено само заповедта на моя съпруг, и ще дойда да се хвърля в краката ви.
Заявете, господине, че предумисълът не е бил доказан и вие няма да се обвинявате, че сте пролели кръвта на един невинен“ и т.н. и т.н.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
СЪДЪТ
Страната дълго ще помни това нашумяло дело. Интересът към подсъдимия стигна до смут, защото, колкото и удивително да беше неговото престъпление, то не изглеждаше страшно. Дори и да беше такова, момъкът беше тъй хубав! Неговото блестящо поприще, пресечено тъй рано, усилваше съчувствието към него. „Ще го осъдят ли?“ — питаха жените своите познайници и чакаха, пребледнели, отговор.
Най-сетне настъпи оня ден, от който толкова много се плашеха госпожа дьо Ренал и Матилд.
Странният изглед на града усилваше техния страх и хвърляше дори мъжествената душа на Фуке във вълнение. Цялата провинция се беше стекла в Безансон, за да чуе това романтично дело.
От няколко дни нямаше вече места в странноприемниците. Господин председателят на съда бе обсаждан непрекъснато от молби за пропуски; всички дами от града, искаха да присъствуват на процеса; из улиците продаваха портрета на Жулиен и т.н. и т.н.
Матилд пазеше за тази решителна минута собственоръчно писмо на негово високопреосвещенство епископ ???. Този прелат, който ръководеше френската черква и ръкополагаше епископите, беше благоволил да иска оправданието на Жулиен. Един ден преди съда Матилд занесе писмото на всемогъщия главен викарий.
В края на свиждането, когато тя си тръгна, потопена в сълзи, господин дьо Фрилер, излязъл най-после от дипломатическата си сдържаност и едва ли не покъртен, й каза:
— Аз отговарям за присъдата на съдебните заседатели. Между дванадесетте души, на които е възложено да разследват доказано ли е престъплението на покровителствуваното от вас лице и главно имало ли е предмисъл, аз наброявам шест души, заинтересувани от моето повишение, и им дадох да разберат, че от тях зависи дали те получа епископски сан. Барон Валено, когото направих кмет на Вериер, разполага изцяло с гласовете на двама от своите подчинени — господа дьо Моаро и дьо Шолен. Да си кажем истината, жребият ни докара за това дело двама неблагонадеждни заседатели; но макар и да са върли либерали, те ми се подчиняват в сериозните случаи, а аз ги помолих да гласуват, както господин Валено. Научих, че друг, шести заседател, индустриалец, безмерно богат и бъбрив либерал, се домогва тайно до някаква доставка за Министерството на войната и, разбира се, не ще поиска да ме огорчи. Аз поръчах да му кажат, че господин Валено знае моята последна дума.
— А кой е този господин Валено? — запита неспокойна Матилд.
— Ако го познавахте, не бихте се съмнявали в успеха. Той е един бърборко, дързък, безсрамен, груб, роден да води глупците. 1814 година го измъкна от калта, а аз ще го направя префект, Той е способен да набие другите заседатели, ако не пожелаят да гласуват по волята му.
Матилд се поуспокои.
Вечерта я очакваше друг разговор. Жулиен беше решил да не взема думата, за да не удължава неприятната сцена, чийто изход беше според него очевиден.
— Достатъчно е, че моят адвокат ще говори — каза той на Матилд. — И без това дълго ще представям зрелище за всичките си врагове. Тези провинциалисти са ядосани от бързата ми кариера, която дължа на вас, и вярвайте ми, между тях няма нито един, който да не желае моето осъждане, макар че това няма да му попречи да плаче като глупак, когато ме поведат на смърт.
— Те искат да ви видят унизен, това е вярно — отговори Матилд, — но аз съвсем не мисля, че са жестоки. Моето дохождане в Безансон и видът на моите страдания заинтересуваха всички жени; вашето хубаво лице ще довърши останалото. Ако се обърнете с няколко думи към вашите съдии, цялата зала ще бъде за вас и т.н. и т.н.
На другия ден в девет часа, когато Жулиен излизаше от затвора, за да отиде в голямата зала на съдебната палата, стражарите с голяма мъка сполучиха да разгонят огромната тълпа, струпана в двора. Жулиен беше се наспал добре, чувствуваше се много спокоен и изпитваше само философско състрадание към тази тълпа от завистници, които без всякаква жестокост щяха да ръкопляскат на смъртната му присъда. Той много се зачуди, когато, задържан цял четвърт час сред тази навалица, се видя принуден да признае, че вдъхва на народа нежна жалост. Той не чу нито една недоброжелателна дума. „Тези провинциалисти съвсем не са толкова зли, колкото предполагах“ — каза си той.