Две събития нарушиха този спокоен живот. Изповедникът на Жулиен, макар и да бе янсенист, не можа да се опази от козните на йезуитите и без да съзнава, стана тяхно оръдие.
Един ден той дойде и му каза, че ако не иска да изпадне в страшния грях на самоубийството, трябва да направи всичко възможно, за да получи помилване. А тъй като духовенството има голямо влияние в Министерството на правосъдието в Париж, сега му се представя лесен начин: да се върне в лоното на черквата, като се даде на това голяма гласност.
— Голяма гласност! — повтори Жулиен. — Ах, значи, и вие, отче, разигравате комедия, както всеки мисионер…
— Вашата възраст — подзе важно янсенистът, — интересната външност, с която ви е надарило провидението, подбудата на престъплението ви, останала и досега необяснима, героичните постъпки на госпожица дьо Ла Мол във ваша полза, с една реч, всичко, дори странната дружба, която показва към вас вашата жертва, всичко ви прави герой на младите жени в Безансон, заради вас те са забравили всичко, дори политиката…
Вашето прераждане ще отекне в сърцата им и ще остави в тях дълбок отпечатък. Вие можете да принесете голяма полза на религията, та ще се колебая ли аз от някакво глупаво съображение, че и йезуитите щели в подобен случай да постъпят също така! Излиза, че дори в този особен случай, който се изплъзва от тяхната хищна алчност, те пак ще ни напакостят! Нека не бъде така… Сълзите, предизвикани от вашето прераждане, ще унищожат пагубното действие, което имат десет издания на нечестивите Волтерови съчинения.
— А какво ще ми остане на мене тогава — отвърна студено Жулиен, — ако сам почна да се презирам? Аз бях честолюбив, съвсем не искам да се разкайвам за това; тогава постъпвах, както изискваше нашето време. Сега живея из ден в ден. Но тук, до родния си край, бих се почувствувал безкрайно нещастен, ако се реша на някаква подлост…
Другото премеждие, което подействува още по-тежко на Жулиен, дойде от госпожа дьо Ренал. Не знам коя приятелка-клюкарка беше успяла да убеди тази чистосърдечна и свенлива душа, че неин дълг е да замине за Сен-Клу и да падне на колене пред крал Шарл X.
Тя беше принесла жертвата, като реши да се раздели с Жулиен, и след това нечовешко усилие неприятността да стане зрелище, която в друго време би била за нея по-лоша от смъртта, не беше сега нищо в очите й.
— Ще ида при краля, ще му заявя високо, че ти си ми любовник: животът на човек, и то на такъв човек като Жулиен, трябва да стои над всички съображения. Аз ще кажа, че ти от ревност си посегнал на живота ми. Малко ли са случаите, когато нещастни младежи при подобни обстоятелства са бивали спасявани с човеколюбивото застъпничество на съдебните заседатели или на краля…
— Аз ще престана да се виждам с теб, ще кажа да не те пущат в затвора — извика Жулиен — и, разбира се, на другия ден ще се самоубия от отчаяние, ако не ми се закълнеш, че няма да направиш никаква стъпка, която би изложила двама ни на показ пред света. Мисълта да отидеш в Париж не е твоя. Кажи ми коя интригантка ти я внуши…
Нека се насладим на щастието, докато ни остават още малко дни от нашия къс живот. Да скрием нашето съществование от всички; престъплението ми е съвсем очевидно. Госпожица дьо Ла Мол има големи връзки с Париж, бъди уверена, че тя прави всичко, което е по силите на човека. Тук в провинцията против мене са всички богати и уважавани люде. Твоята постъпка ще озлоби още повече тези богаташи и особено умерените хорица, за които животът е толкова лесен… Нека не даваме повод за смях на маслоновци, валеновци и хиляди други, които са по-добри от тях.
Жулиен не можеше вече да понася лошия въздух на подземната килия. За щастие в деня, когато му съобщиха, че ще трябва да умре, ярко слънце радваше природата и Жулиен се чувствуваше бодър и смел. Да повърви на чист въздух, беше за него такова сладостно усещане, каквото е разходката на суша за мореплавателя, който дълго е пътувал по море. „Хайде, всичко е наред — каза си той, — съвсем не ми липсва мъжество.“
Никога тази глава не е била настроена тъй поетично, както в минутата, когато трябваше да падне. Най-сладостните мигове, преживени някога в горите около Вержи, се тълпяха в ума му с непреодолима сила.
Всичко стана просто, благопристойно и без никаква престореност от страна на Жулиен.
Два дни преди това той каза на Фуке:
— За душевното си състояние аз не мога да отговарям: от тази влажна и отвратителна килия навремени ме тресе и аз се чувствувам не свой; но страх — не, няма да ме видят да побледнея.