Един млад човек, израсъл сред тъжната действителност на парижкото общество, дори да имаше въображението на Жулиен, би спрял на това място от романа си, пробуден от студената ирония; великите подвизи заедно с надеждата да ги достигне биха се стопили пред общоизвестната истина: „Оставиш ли си любовницата, да знаеш, че ще те мамят по два-три пъти на ден.“ Но младият селянин мислеше, че само липсата на сгоден случай го отделя от героичните дела.
Дълбока нощ бе сменила отдавна деня, а му оставаха още две левги до колибата на Фуке. Преди да напусне пещерата, Жулиен запали огън и изгори грижливо всичко написано.
Той зачуди много приятеля си, когато похлопа на вратата му в един часа след полунощ. Фуке не спеше и пишеше сметките си. Той беше висок младеж, доста тромав, с едри груби черти, с грамаден нос, но под тази отблъскваща външност се криеше голямо добродушие.
— Да не си се скарал с тоя господин дьо Ренал, че ми идеш така неочаквано?
Жулиен му разказа, само че както смяташе за необходимо, събитията от предишния ден.
— Остани с мен — каза му Фуке, — виждам, че си разбрал добре господин дьо Ренал, господин Валено, помощник-префекта Можирон, кюрето Шелан; проникнал си във всички хитрости на тези хора; сега ти можеш вече да участвуваш в публичните търгове. Знаеш аритметиката по-добре от мене, ще водиш сметките ми. Аз не печеля малко от моята търговия. Но тъй като не мога да върша всичко сам и се боя човекът, когото ще взема за съдружник, да не излезе някой мошеник, изпущам всеки ден по някоя изгодна сделка. Преди около месец докарах шест хиляди франка печалба на Мишо от Сен-Аман, не бях го виждал от шест години и го сварих случайно при продажбата на Понтарлие. Защо да не спечелиш ти тези шест хиляди франка или поне три хиляди? Ако тоя ден ти беше с мене, щях да наддам за това сечище и то щеше да остане на мен. Стани ми съдружник.
Това предложение разстрои Жулиен, то разбъркваше безумните му кроежи. През цялата вечеря, която двамата приятели си приготвиха сами като Омировите герои, тъй като Фуке живееше сам, той посочваше сметките си на Жулиен и му доказваше колко изгодна е търговията с дърва. Фуке ценеше високо ума и характера на Жулиен.
Когато остана най-сетне сам в мъничката си стая от елови греди, Жулиен си каза: „Вярно е, че тук мога да спечеля няколко хиляди франка, а после да се заловя по-успешно с военното или свещеническо звание според това — коя мода ще господствува във Франция. Малкото състояние, което спестя, ще ме избави от всички други затруднения. Усамотен в тия планини, аз ще се освободя от страшното неведение спрямо маса неща, от които се интересуват салонните хора. Но ето че Фуке не иска да се ожени, а току повтаря, че се чувствувал нещастен от самотата. Явно е, че той взема за съдружник човек, който няма да внесе капитал в неговата търговия само защото се надява да си намери другар за цял живот.“
„Но как ще излъжа аз приятеля си?“ — провикна се Жулиен с негодувание. Този чудак, за когото лицемерието и безчувствието бяха обикновени средства за замогване, не можеше сега и да помисли, че ще си позволи най-малка грубост спрямо човека, който го обичаше.
Но изведнъж Жулиен просия: той намери предлог да откаже. „Как? Да изгубя безславно седем-осем години! Тогава ще бъда на двадесет и осем години; ами че на тази възраст Бонапарт е извършил вече най-великите си подвизи! А когато, неизвестен никому, аз спечеля малко пари, като тичам по тия търгове и се домогвам до благоволението на някакви си там мошеници-писарушки, кой може да ми каже, че ще запазя още свещения огън, с който човек си създава име?“
На другия ден заранта Жулиен отговори хладнокръвно на Фуке, който смяташе въпроса за сътрудничеството приключен, че влечението му към светата служба пред олтара не му позволява да приеме предложението му. Фуке просто не можеше да му се начуди.
— Но ти помисли — повтори му той, — аз те вземам за свой съдружник или, ако предпочиташ, ти давам четири хиляди франка на година. А ти искаш да се върнеш при твоя господин дьо Ренал, който те презира като калта на обущата си! Когато имаш двеста луидора на ръка, какво ще ти пречи да влезеш в семинарията? Ще ти кажа нещо повече: аз се наемам да ти издействувам най-добрата енория в областта. Защото — додаде Фуке, като сниши глас — аз доставям дърва за огрев на господин… на господин… на господин… Давам им първокачествен дъб, за който те ми плащат колкото за върба, но парите си аз не съм влагал никога в нищо по-изгодно.