Едно нещо учудваше Жулиен; през седмиците, които бе прекарал сам във Вериер, в къщата на господин дьо Ренал, той се чувствуваше щастлив. Отвращението и тъжните мисли го обземаха само на обедите, на които бяха го канили; самичък в пустата къща, той можеше да чете, да пише и да размишлява, без да го смущава никой. Неговите ослепителни мечти не се нарушаваха всеки миг от жестоката необходимост да отгатва движенията на низката душа, нито да я мами с лицемерни постъпки и думи.
„Може би щастието е тук, близо до мен? … Такъв живот не изисква много разноски; аз мога по своя воля да се оженя за госпожица Елиза или да стана съдружник на Фуке…“ Но пътникът, възлязъл на някоя стръмна планина, сяда с голямо удоволствие да си почине на върха й. Ще бъде ли щастлив той, ако го накарат да почива вечно?
Съдбоносни мисли се рояха в ума на госпожа дьо Ренал. Въпреки решението си тя разправи на Жулиен цялата история с търга. „Заради него аз съм готова да забравя всичките си клетви!“ — помисли си тя.
Тя би пожертвувала без колебание живота си, за да спаси живота на мъжа си, ако го видеше в опасност. Тя бе една от тези благородни и романтични души, които, ако видят възможност да извършат великодушна постъпка и не я извършат, се измъчват от угризения, като да са сторили престъпление. И при все това имаше злокобни дни, когато тя не можеше да отпъди мисълта за щастието, което би вкусвала, ако, внезапно овдовяла, можеше да се омъжи за Жулиен.
Той обичаше синовете й много повече, отколкото ги обичаше баща им; и те, въпреки строгостта му, го обожаваха. Тя много добре разбираше, че като се омъжи за Жулиен, ще трябва да напусне Вержи, чиито дървета и сенки й бяха така скъпи. Тя си представяше как ще живее в Париж, дето синовете й биха продължили да получават такова образование, че цялото общество би се възхищавало от тях. Децата, тя, Жулиен — всички биха били безгранично щастливи.
Странно въздействие на брака, какъвто го е създал XIX век! Досадата от брачния живот погубва любовта без друго, ако любовта е предшествувала брака. И все пак, би казал някой философ, бракът довежда хората, които могат да не работят, защото са доста богати, дотам, че им дотягат до смърт всички мирни семейни радости. А между жените само сухите души не почват да мечтаят за любов.
Това философско размишление ме кара да простя госпожа дьо Ренал, но във Вериер хората не й прощаваха и целият град, макар и тя да не подозираше това, се занимаваше само със скандалната история на нейните любовни похождения. Поради тази голяма история нея есен животът не бе тъй досаден, както обикновено друг път.
Есента и част от зимата минаха много бързо. Дойде време да се разделят с горите на Вержи. Висшето вериерско общество полека-лека почна да се възмущава, задето неговите анатеми правеха толкова слабо впечатление на господин дьо Ренал. Не мина седмица и някои важни особи, които, за да се възнаградят за своята привична сериозност, се нагърбват с радост за подобен род услуги, се постараха да му внушат най-жестоки съмнения, но като си послужиха с най-отмерени изрази.
Господин Валено, който играеше предпазливо, беше настанил Елиза в благородно и твърде почтено семейство, дето имаше пет жени. Елиза, понеже се боеше, както тя казваше, да не намери място през зимата, се съгласи да постъпи в това семейство, кажи-речи, само за две трети от заплатата, която получаваше у господин кмета. Тази девойка сама има превъзходната мисъл да отиде да се изповяда и на предишния свещеник Шелан, и на новия, за да разкаже и на двамата с подробности любовните похождения на Жулиен.
На следния ден от пристигането на Жулиен, още в шест часа заранта, абат Шелан прати да го повикат.
— Не ви питам за нищо — каза му той, — моля ви и ако трябва, заповядвам ви да не ми разправяте нищо; от вас искам само в срок от три дни да заминете за Безансонската семинария или при приятеля ви Фуке, който е винаги готов да ви създаде великолепно положение. Предвидих всичко, уредих всичко, но вие ще трябва да заминете и да не се връщате една година във Вериер.
Жулиен не отговори нищо; той се питаше дали за да запази своята чест, трябва да се почувствува оскърбен от грижите, които проявява към него господин Шелан, тъй като той в края на краищата не му беше баща.