Абат Пирар изпита Жулиен по богословие и се изненада от обширните му познания. Учудването му порасна, когато го разпита подробно по Светото писание. Но когато стигна до учението на църковните отци, видя, че Жулиен не знаеше дори имената на свети Йероним, на свети Августин, на свети Бонавентура, на свети Василий, и т.н., и т.н.
„Така си е — помисли абат Пирар, — личи онова гибелно влечение към протестантството, в което винаги съм укорявал Шелан; вдълбочено, прекалено вдълбочено познаване на Светото писание.“
(Жулиен току-що му бе говорил, без да го питат по този въпрос, за времето, когато действително са били написани Битието, Петокнижието и т.н.).
„Докъде води това безкрайно размишление върху Светото писание — помисли абат Пирар, — ако не до личното тълкуване, сиреч до най-отявленото протестантство? И наред с това небезопасно незнание нито дума за църковните отци, което би могло да уравновеси това увлечение.“
Но учудването на директора на семинарията мина всяка граница, когато, запитал Жулиен за духовната власт на папата, очаквайки да чуе положенията на древната галиканска църква, младият човек му приведе почти цялата книга на господин дьо Местър.
„Странен е този Шелан — помисли си абатът, — дали не му е показал тази книга само за да го научи да се подиграва с нея?“
Напразно разпитваше той Жулиен в желанието си да узнае дали той сериозно вярва в учението на господин дьо Местър. Младежът отговаряше само по памет. От тази минута Жулиен се почувствува наистина уверен в себе си и се овладя напълно. След този много дълъг изпит стори му се, че господин Пирар се държи към него строго само за очи. И наистина, ако не бяха началата на важността и строгостта, о които от петнадесет години се придържаше в отношението си към своите ученици по богословие, директорът на семинарията би целунал с радост Жулиен в името на логиката — такава яснота, точност и бистрота откри той в неговите отговори.
„Ето един смел и здрав дух — каза си той, — но corpus debile (тялом слаб).“
— Често ли припадате така? — запита той Жулиен на френски, като му посочи с пръст пода.
— За пръв път в живота. Лицето на вратаря ме вледени — отвърна Жулиен и се изчерви като дете.
Абат Пирар почти се усмихна.
— Ето докъде води суетният светски разкош; вие, види се, сте свикнали със засмените лица, тия истински маски на лъжата. Истината е сурова, господине. Но нима нашата задача тук долу на земята не е също тъй сурова? Ще трябва да бдите над вашата съвест, за да не я съблазни тази слабост: прекомерната чувствителност към суетната прелест на външното.
— Ако не беше ви препоръчал — каза абат Пирар, който премина с явно удоволствие пак на латински език, — ако не беше ви препоръчал такъв човек като абат Шелан, аз щях да ви говоря на този суетен светски език, с който, изглежда, сте свикнал. Пълна стипендия, каквато искате, е, ще ви кажа, най-трудното нещо, което може да се получи на света. Но много малка би била заслугата на абат Шелан през петдесет и шест годишната му апостолска дейност, ако не може да разполага с една стипендия в семинарията.
След тези думи абат Пирар посъветва Жулиен да не влиза в никакво тайно общество или братство без негово съгласие.
— Давам ви честна дума — отговори Жулиен с чистосърдечието на честен човек.
Директорът на семинарията се усмихна за първи път.
— Тази дума тук е съвсем неуместна — каза му той, — тя напомня много суетливата чест на светските хора, която ги води към толкова заблуди, а често и престъпления. Вие ми дължите безпрекословно подчинение по силата на параграф седемнадесети от булата Unam Ecclesiam на свети Пий V. Аз съм ваш духовен ръководител. В този дом да слушаш, възлюблени ми сине, значи да се покоряваш. Колко пари имате?
„Ето че си го каза най-сетне — помисли си Жулиен, — затова станах «възлюблен син».“
— Тридесет и пет франка, отче.
— Записвайте си грижливо за какво ще харчите тия пари; вие ще ми дадете после сметка за това.
Този мъчителен разпит трая три часа; Жулиен повика вратаря.
— Настанете Жулиен Сорел в килия 103 — каза абат Пирар на този човек.
По свое голямо благоволение той даваше на Жулиен отделно помещение.
— Занесете там сандъка му — добави той.
Жулиен наведе очи и съзря сандъка точно пред себе си; той го гледаше от три часа и не можеше да го познае.