— Тялото ми не, за разлика от гордостта ми, а гордостта на един мъж е много чувствително нещо, Маргарет. — Пускайки едната й китка, той хвана нежно брадичката й и я повдигна, като не й остави друг избор, освен да го погледне в изгарящите, зелени очи. — Каква ще бъде цената за извършването на едно толкова жестоко престъпление?
— Не зна… — Гласът й секна. Тя облиза устни, които изведнъж бяха пресъхнали и опита отново. — Не знам. П-подарък, може би?
— Подарък звучи добре — отвърна той, кимайки бавно. — Но признак би било най-добре.
Веждите й се свъсиха.
— П… признак? Боя се, че не разбирам какво имаш предвид.
— Един признак на привързаност — прошепна тихо Хенри в ухото й, привеждайки главата си, докато тя не усети как устните му се движат по кожата й. — И цената ще бъде изплатена.
Пета глава
Маргарет потръпна. Ако бе знаела, че ще трябва да заплати така за ударите си, никога нямаше да му посегне… Или щеше? По тялото й се разстилаше топлина — тъмна, влажна, предателска топлина, която я изгаряше със силата на хиляди слънца. Това ли беше чувството на желание? Това ли бе чувството на копнеж?
— К-какъв признак на привързаност желаеш? — попита, ахвайки, когато зъбите му задраскаха и захапаха нежно ухото й.
Замаяна осъзна, че вече не я държеше в плен. Всъщност беше пуснал и двете й китки преди доста време. Замисли се да се измъкне и да побегне към хълма, но преди идеята да бе разцъфнала в главата й, тя отскубна корените и ги захвърли. Защо да не се отдаде на малко страст? Беше омъжена жена, за бога. И все още девствена, напомни й едно малко гласче подигравателно.
— О, я млъквай — сопна се тя.
— Какво? — попита Хенри, мръщейки се.
— Не ти. — Със закъснение осъзна, че това не обясняваше недоразумението, затова Маргарет поклати глава разочаровано. — Просто се сетих, че съм… оу, няма значение!
Хенри улови една дълга къдрица от огнената й коса и я завъртя между палеца и показалеца си. Зяпайки я с истинско възхищение, той каза с глас толкова дрезгав, че изпрати трепети по цялото й тяло:
— Мисля, че една целувка ще възстанови наранената ми гордост. Да, целувката би оправила нещата. Нищо по-малко и нищо повече.
— Нищо повече? — изрече Маргарет, преди да успее да се спре. Разочарована, тя стисна очи, а бузите й порозовяха. — Забрави, че съм го казала — промърмори.
Хенри се засмя. Пускайки косата й, той проследи извивките на бузата й с пръстите си, докато другата му ръка се спусна надолу, за да обхване кръста й. Където и да я докоснеше, сякаш прогаряше кожата й дори през дрехите. Част от нея искаше да побърза и да я целуне най-сетне… но другата, нова и вълнуваща част копнееше да проточи този момент до безкрайност. Отвори очи и дъхът й секна, когато видя съсредоточеното изражение на херцога. Беше стиснал зъби, а устата му беше плътно затворена. Ако не знаеше по-добре, щеше да си помисли, че изпитва болка.
— Мисля, че си промених мнението — каза.
— З-за ц-целувката ли? — попита тя с треперещ глас.
— Не, не за целувката. Промених мнението си относно избора ти на дрехи. Намирам облеклото ти за доста… — Той направи пауза. Ръката, която бе обхванала кръста й, се премести надолу. Маргарет забрави да диша. Умелите му пръсти издърпаха ризата от бричовете й и я повдигнаха нагоре, спирайки точно под гърдите й. Тя отново стисна очи. Матракът изскърца, когато Хенри се размърда и се спусна надолу. — Възхитително — промърмори срещу нежната кожа на стомаха й.
— Ох — въздъхна тя. — Ох, чувствам се отпаднало. Направи това пак.
Той се засмя отново, но този път изключително порочно. Хенри захапваше, облизваше и целуваше всяко едно местенце по ребрата й, а Маргарет скимтеше като коте. Беше стигнал до пъпа й и когато езикът му се завъртя в малката дупчица, тя повдигна бедрата си от леглото, а ръцете й се вкопчиха в гъстата му мека коса.
С ниско ръмжене той се плъзна нагоре по тялото й. Ръцете му хванаха лицето й и за момент тя се оказа потънала в дълбините на прекрасните му, зелени очи. След което той наведе глава и устните му откриха нейните във властна целувка, която я остави без дъх.
Маргарет никога не бе целувана толкова безразсъдно. Толкова властно. Толкова… толкова абсолютно порочно. Езикът му разтвори устните й и се плъзна в тъмните дълбини на устата й, галейки я дръзко. Задъха се и се откъсна от нея само, за да плъзне език по извивката на шията и деликатната кожа зад ухото й.
Безпомощна Маргарет се вкопчи в широките му рамене и го остави да прави с нея каквото пожелае. Ако това бе наказанието й, задето бе наранила гордостта му, с удоволствие щеше да се бие с него всеки ден от седмицата и два пъти в неделя.