Хенри потърси устата й отново, а тя му отвърна веднага, извивайки се под него с отчайваща нужда, която беше изненадала и двама им. Пръстите му се вплетоха в косата й, дърпайки толкова, колкото да я накара да измърка от сладост. Тя прокара ноктите си по гърба му, а той изръмжа и потръпна под допира й. Искаше… повече. Нещо, което не можеше да назове. В тихо отчаяние ръцете й се спуснаха надолу към твърдата издутина между бедрата на Хенри. И тогава, толкова внезапно, колкото беше започнала, целувката им приключи, когато Хенри се отдръпна от нея и седна, като стисна силно очи, а дъхът му се накъса.
Чувствайки се някак лишена, Маргарет също се изправи и се облегна на желязната рамка на леглото. Главата й се въртеше, а мислите й бяха истинска каша. Като в транс тя постави пръстите си върху устните. Вече бяха подути вследствие на опустошението, което бяха изпитали. Опустошение, за което беше наистина разочарована, че бе приключило толкова скоро.
— Хенри? — каза колебливо, когато той продължи да седи безмълвно.
Очите му се отвориха. Той се загледа в нея с неразгадаемо изражение.
— Да? — отвърна след кратка пауза.
— Това… това ли е всичко?
Едната му вежда се повдигна.
— Очакваше ли повече?
Маргарет се изчерви и сведе поглед. Пръстите й се отдръпнаха от устните, отпускайки се в скута й, където ги закърши нервно, докато обмисляше какво да каже.
— Е — изрече най-накрая, като си пое дълбоко въздух, — определено се забавлявах. Ти си… ти си доста вещ в целувките. Не — добави бързо, когато бузите й почервеняха — че съм експерт по въпроса. Точно обратното, всъщност. Но ако трябваше да оценявам, бих казала, че това бе най-прекрасната целувка и далеч не беше достатъчна.
— Не е била достатъчна? — попита Хенри задавено.
Тя кимна.
— И ако желаеш да ме целунеш отново, няма да имам нищо напротив.
— Много мило, че ми го споделяш.
Между тях се зароди тишина. Този път беше приятна тишина, на която Маргарет се наслаждаваше. За момент разгледа дискретно съпруга си изпод мигли, забелязвайки за пръв път, че носът му беше леко изкривен наляво, сякаш беше чупен преди много време и че до единия ъгъл на устните си имаше малък сребрист белег. Осъзна, че не беше толкова красив, когато човек се вгледаше в него отблизо. Красотата му избледняваше, за да разкрие суровия мъж под нея. Мъж, който започваше да разбира малко повече. Горделив мъж, който приемаше проблемите си без оплакване. Глупав мъж, също, задето не бе помислил, че ще му помогне, ако й бе казал истината.
— Прощавам ти — каза импулсивно.
— Какво? — попита Хенри, като вдигна поглед.
— Казах, че ти прощавам. Задето се ожени за мен заради зестрата ми — обясни тя. — Не е много приятно нещо, но разбирам защо си го направил и ти прощавам.
Една бегла усмивка завладя устните му, извивайки се нагоре в единия край, карайки сърцето й да прави немислими неща.
— Изобщо не си това, за което те смятах — отбеляза той.
Маргарет се поизправи.
— О! В какъв смисъл?
Хенри се излегна по гръб и положи глава в скута на Маргарет. Единият му крак се преметна встрани от леглото, докато другият му остана вплетен около глезена й, задържайки го на място. Беше изключително неприлична поза, но нито един от двамата не понечи да се оплаче.
— Първо — започна той, когато очите му заблестяха весело, — упорита си като магаре.
Устата на Маргарет се отвори.
— Упорита като… упорита като магаре? — изписка, като погледна гневно надолу.
— Да, но много по-красива.
— Е, щом съм по-хубава от магаре… — изсумтя тя.
— Много по-хубава. Никога не съм виждал коса с подобен цвят като твоята. Напомня ми на домат — реши той. — Голям, узрял домат, готов за откъсване.
— Косата ми ти прилича на голям домат? — повтори тя изумена. — Вие, сър, определено не ставате за поет.
— Определено — съгласи се той.
— Хенри? — каза Маргарет няколко секунди по-късно, нарушавайки тишината, която ги беше обвила като пухкаво одеяло в студена зимна нощ.
Той погледна нагоре към нея.
— Да?
Тя завъртя разсеяно един кичур от косата му с пръста си и каза:
— Може би, след като на практика сме женени, може да опитаме да се опознаем… Имам предвид повече, отколкото се познаваме в момента.