— Какво искаш?
Поглеждайки настрани, тя промърмори нещо под нос, което той не успя да разбере.
— Какво? Какво каза? Говори по-високо… ъъъ… Анджела, нали така? — попита той. Маргарет се бе съгласила да наемат цял орляк от нова прислуга, само ако той научеше имената им. Беше изключително необичайно условие, което Хенри правеше всичко по силите си да изпълни.
Анджела се заигра нервно с колосаната яка на униформата си и каза:
— Помолихте ме да държа под око херцогинята, Ваша Светлост, особено ако излезеше някъде без надзор и… е…
— И какво? — попита той остро.
Очите на Анджела се напълниха със сълзи.
— Тя взе онзи лош жребец, Ваша Светлост. Онзи, за който казахте никой да не го доближава. Пити се опита да я спре, но тя не го послуша и една сърна изскочи отнякъде и лейди Маргарет падна…
Хенри не изчака прислужницата да приключи. Втурна се покрай нея и хукна към конюшнята.
Последното нещо, което си спомняше Маргарет, бе как бе помолила Финеган за един лек галоп. След което имаше някакво кафяво петно и страшно изцвилване, а тя се бе събудила на земята, наобиколена от хора, които се суетяха около нея.
— Какво се случи? — попита немощно.
— Този ужасен звяр ви изхвърли, това стана! — каза пискливо един от новите коняри. Държеше шапката си в ръце и я извиваше така, сякаш изцеждаше стар парцал — Беше сърна, милейди. Подплаши го и вие полетяхте във въздуха като чувал с картофи.
Маргарет се чувстваше като чувал с картофи. Повдигайки се внимателно, за да седне, тя опипа главата си, за да намери източника на болката. Когато пръстите й се изцапаха с кръв, тя пребледня, но отказа да се паникьосва. Усещаше тялото си охлузено, въпреки че нищо не беше счупено, тъй като можеше да помръдне всеки крайник. Ако се измъкнеше от това падане само с цицина на главата, значи щеше да се счита за изключителна късметлийка.
— Пити, бъди така добър да донесеш една кофа със студена вода от кухнята. Прясна и чиста, ако обичаш. И някой виждал ли е Финеган? Не искам да стигне до пътя. Клетото животно не беше виновно. Сигурна тази сърна…
— Маргарет? Маргарет! Къде си?
О, майчице. Беше Хенри, който въобще не звучеше доволен, което значеше, че някой сигурно му беше казал за случилото се. Маргарет присви очи към слугите над нея и всички те имаха дързостта да извърнат поглед.
— Страхливци — промърмори под нос.
— Анджела отиде да извика господаря — каза една от помощничките в кухнята, която бе видяла падането от къщата. — Тя е виновна.
Изсумтявайки раздразнено, Маргарет махна с ръка.
— Връщайте се по местата си, освен ако не искате да ви се навикат и на вас.
Те се разпръснаха като мишки, оставяйки Маргарет да се изправи сама пред побеснелия си съпруг. Мръщейки се, тя се опита да се изправи, но й се зави свят и реши, че тревата в крайна сметка не беше толкова лошо място за седене. Скръствайки крака при глезените и поставяйки ръце под главата си, Маргарет зачака Хенри да пристигне. Не му отне много време.
Появи се от конюшнята като бик, със свити в юмруци ръце и разширяващи се ноздри. Можеше да каже точно в кой момент я беше забелязал, тъй като горната му устна се беше повдигнала в злобно ръмжене и беше забързал крачка в нейна посока, заставайки точно пред нея със стисната челюст и очи, присвити до две гневни, зелени цепки. Чакаше.
— Здрасти — каза тя немощно.
Тишина.
— Чаках те пред салона повече от час, знаеш ли? Много е нелюбезно да караш някой да те чака. Започват да му хрумват идеи, без да може да се спре — обясни отбранително, закривайки очите си от слънцето, така че да може да го види по-ясно.
Тишина.
— Всичко щеше да е наред, ако сърната не бе изскочила на храсталака. Хвана и двама ни неподготвени, нали разбираш, а Финеган не искаше да ме нарани.
Без да каже и дума Хенри се завъртя на петите си и тръгна към конюшните. Притеснена, Маргарет скочи на крака и закуца след него, викайки името му, но той не й обърна внимание. На половината път към обора той рязко смени посоката си. Когато мина покрай нея в обратната посока, Маргарет се пресегна и хвана ръкава на жакета му.
— Чакай — проплака, — къде отиваш?
— Да взема пушка — отсече той, измъквайки се от хватката й.
— Ще… ще ме застреляш, задето яздих Финеган? — попита тя невярващо.
— Не, ще застрелям проклетия кон.
— Хенри! — ахна тя. — Казах ти, че вината не беше негова. Аз съм виновна, задето излязох да го яздя. Не трябваше да…