— Не, не трябваше! — извика той, обръщайки се, за да я погледне. — Но въпреки това го направи, защото ти си си ти и не можеш да се промениш. Е, аз няма да го допусна, ясен ли съм?
— Няма да допуснеш кое? — попита Маргарет напълно объркана.
— Няма да допусна да си рискуваш проклетия живот! — С две крачки прекоси разстоянието помежду им и я взе в обятията си. Раздруса я два пъти, от което усети как главата й се замайва, но не беше нищо в сравнение с превъртанията, които правеше сърцето й. — Когато онази прислужница дойде и ми каза, че си паднала, помислих…
— Коя прислужница? — прекъсна го Маргарет.
— Какво?
— Коя прислужница, Хенри? Името, ако обичаш.
Той изскърца със зъби.
— Да му се не… Анджела, името й е Анджела!
— Много добре — кимна Маргарет. — Можеш да продължиш.
— Господи, помогни ми, ще я убия — закле се мрачно.
— Не — каза Маргарет, като едвам сдържаше усмивката си, — няма. Сега продължи с това защо мислиш, че е добра идея да застреляш коня си. Първо, обаче, може ли да седнем? Малко ми се вие свят.
Хенри не я чу. Пресегна се, докосна нежно слепоочието й и се втренчи в пръстите си, изцапани с кръв.
— Кървиш — каза глуповато.
— Да — съгласи се тя, — но няма нужда да се притесняваш.
— Кървиш — повтори той.
Маргарет се пресегна и хвана ръката му.
— Да, скъпи, вече го каза. Само лека драскотина, мисля, че май съм се ударила в желязното стреме, когато паднах, но наистина не е нещо, за което да се при…
— Хейстингс! — изрева Хенри толкова силно, че Маргарет потръпна. — Хейстингс, идвай тук веднага! Повикай лекаря!
Маргарет завъртя очи.
— Хенри, мисля, че е време да отбележа, че малко преиграваш. И преди съм падала от кон и без съмнение ще падам още за в бъдеще. Ако просто се успокоиш и ние…
— А ти — каза той, прекъсвайки я, — ти… ти трябва да лежиш! В легло! — Пренебрегвайки протестите й, той я вдигна на ръце и измарширува към къщата, нагоре по стълбите и право в господарската спалня.
— Полудял си — ахна тя, когато той натика завивките под тялото й, натрупа възглавници около главата й и й нареди да не мърда и мускулче, докато не се появи лекарят. Пренебрегвайки го напълно, Маргарет отметна завивките и се изправи, а очите й блестяха опасно.
— Хенри, това е абсурдно! Знам, че си разстроен, задето яздих Финеган без позволението ти, за което наистина съжалявам, но ако продължаваш да се държиш така, не помагаш на никой.
С приведена глава и здраво стиснати зад гърба му ръце Хенри се извърна от прозореца, откъдето наблюдаваше за каретата на лекаря, и я погледна толкова яростно, че тя побърза да легне обратно в леглото и да дръпне завивките до брадичката си.
— Хенри — опита отново след няколко минути в напрегнато мълчание, — наистина съм добре. Цицина на главата и тук-там някоя синка или драскотинка. Ако само ми позволиш да взема гореща вана, съм сигурна, че ще се почувствам по-добре момен…
— Можеше да умреш! — извика той.
Слисана Маргарет изпусна завивките.
— О, Хенри, не — каза тя, когато най-накрая разбра. Не й беше ядосан, задето беше яздила Финеган. Беше ядосан, защото се страхуваше да не я изгуби. Чувство на мека топлина се зароди в гърдите на Маргарет и плъзна по цялото й тяло. Тя се усмихна, което само провокира гневът на Хенри да достигне нови измерения.
— Ти, малка глупачке — просъска. — Можеше да си потрошиш кокалите!
— Щеше ли това да те разстрои? — попита колебливо.
Хенри зяпна насреща й.
— Дали щеше… Разбира се, че щеше да ме разстрои! Та ти си ми съпруга и аз… ти си ми съпруга, Маргарет, и от сега нататък ти забранявам да си рискуваш живота! Чу ли ме? Забранявам ти! — Очите му се присвиха подозрително. — Защо се усмихваш? Да не е заради раната на главата ти. Сигурно имаш мозъчно сътресение. Да му се не види, къде е този безполезен доктор? Хейстингс! Хейстингс, ела тук веднага!
Когато най-накрая докторът пристигна, той й предписа лауданум и две седмици почивка в леглото. Тя отказа лауданума и се съгласи на три дни почивка, на което лекарят се съгласи при условие, че повече не го викаха да се разправя с „тази“ жена.
Хенри, който беше наблюдавал как двамата спореха от единия ъгъл на леглото, не се намеси в полза на доктора. Просто сложи лауданум в чая на Маргарет след като лекарят си замина и държа ръката й, докато се унасяше.