— Хенри? — каза тя със затворени очи и умерено дишане.
— Да, скъпа?
— Няма да… застреляш… Фин, нали?
Привеждайки се напред, той я целуна нежно по челото, точно под превръзката, която беше сложил лекарят.
— Не, няма — отвърна той.
Една линия от притеснение се появи между веждите й.
— Обещаваш ли? — прошепна.
— Да — отвърна той, само леко раздразнен, че жена му се бореше срещу действието на опиата, само за да се увери, че конят, който я беше изхвърлил, беше в безопасност. — Говорех под влиянието на гнева. Но никога повече не ме плаши така, чу ли ме, Маргарет?
Устните й се извиха.
— Не заради зестрата ми — каза тя.
Думите й нямаха никакъв смисъл според Хенри, което означаваше, че лауданумът най-накрая започваше да действа.
— Не заради зестрата ти — съгласи се той.
— Хенри?
— Заспивай, Маргарет — каза строго. — Все още ще съм тук, когато се събудиш на сутринта.
— Наистина ли?
— Ще остана тук цяла нощ — изрече той. Изглежда това бе уверението, от което се нуждаеше, тъй като въздъхна тихо и най-накрая заспа, докато Хенри, както беше обещал, остана до леглото й до сутринта.
Седма глава
На третия ден от почивката си Маргарет беше готова да убие някого. Би предпочела да е съпруга й, но наистина всеки би свършил работа. Хейстингс, който я вардеше като ястреб и вдигаше аларма само даже да погледнеше към вратата. Анджела, клетото девойче, което избухваше в сълзи всеки път, щом влезеше да сменя чаршафите. Дори конярчето Пити, който успяваше да я разгневи даже без да влиза в спалнята й. Беше принудена да наблюдава през прозореца със свити в юмруци ръце от раздразнение как подкарваше любимата й Попи направо към полето, без да й позволи даже да си гризне от моравата.
За жена, която беше свикнала да прави всичко сама, да бъде затворена на едно място, докато всички й слугуваха, беше същинско мъчение. За жалост никой друг не го виждаше по този начин. Даже имаха наглостта да твърдят, че тя била проблемната! Устната на Маргарет се изви в отвращение, когато остави настрани книгата, която се беше насилвала да прочете през последните два дена. Ако в най-скоро време не излезеше от тази стая, нямаше да отговаря за действията си.
Погледна от мястото си в очакване, когато дочу, че дръжката на вратата се завърта, само за да се намръщи, когато видя кой е и да вземе отново книгата.
— Как се чувстваш днес? — попита учтиво Хенри.
Беше, отбеляза Маргарет като погледна скришом над книгата си, облечен в най-изисканите си дрехи за езда. Светлобежови бричове обгръщаха краката му на точните места, а пурпурния му жакет, което пасваше идеално на широките му рамене, беше закопчано догоре. Дори високите му кожени ботуши бяха излъскани до блясък, което моментално възбуди любопитството на Маргарет. Затваряйки книгата рязко, тя попита мрачно.
— И къде точно ще ходиш днес? На лов за лисици ли?
— Точно така — отвърна той, като се ухили широко.
Устата на Маргарет се отвори широко.
— Не би посмял. О, вземи ме с теб. Чувствам се прекрасно — замоли тя. — Повече от чудесно. Ако остана тук заключена и секунда още, ще полудея!
Хенри мина покрай нея, за да седне в края на леглото. Със скръстени ръце започна да потраква с ботуша си по пода.
— По нарежданията на лекаря…
— Нарежданията на лекаря могат да вървят по дяволите!
Той повдигна една вежда.
— … почивката ти в леглото приключи днес.
— Винаги съм смятала, че е един мил, мил човечец.
Усмивката на Хенри се разшири, но той бе достатъчно мъдър да не се засмее.
— Трябва да отида до Лондон за две седмици. Щях да те питам дали искаш да ме придружиш.
Ако Хенри я бе попитал дали иска да отиде с него в Лондон преди седмица, щеше да му откаже незабавно, но след три дена в правене на нищо друго, освен взиране в тавана, посещение до града й звучеше направо превъзходно.
— Ще дойда — реши веднага. — Кога заминаваме?
— Веднага щом си готова.
Маргарет погледна надолу към семплата си синя рокля и се намръщи.
— Ще трябва да се преоблека и да си приготвя багажа.
Хенри се изправи. Прекоси стаята и нежно я целуна по бузата — нещо, което правеше доста често, откакто се беше събудила на сутринта след инцидента.
— Изглеждаш прелестно и така — промърмори. — А аз наредих на Анджела да ти опакова нещата още снощи.