Той я прекъсна с целувка. Дори без светлина, която да го напътства, я беше открил с допир. Придърпа я плътно към себе си, увивайки една ръка около кръста й, докато другата задържа деликатната извивка на брадичката й, сякаш бе направена от стъкло. Смътно беше усетил малките й юмручета да го удрят по гърдите, а босите й крака да го ритат в пищялите. Проклинайки яростно, той се отдръпна задъхан и ужасно възбуден.
— Да не си полудял? — просъска Маргарет.
Той се засмя горчиво в отговор.
— Полудях много отдавна. Всяка секунда, всеки час, всяка нощ, която не съм в теб, е пропиляна. — Дочу тихото й изненадано ахване от похотливостта му, затова той продължи смело напред, без да се интересува повече от последствията, тъй като не можеха да са по-ужасни от ада, в който вече гореше.
— Искам да бъда с теб, Маргарет. Да усетя нежната ти, гола кожа да се плъзга по моята. Искам да те докосна на всички места, които копнееш да бъдат докоснати. Да се извиваш под мен и да шептиш името ми, докато свършваш.
— Е — каза Маргарет след дълго мълчание с треперещ, но въпреки това непоколебим тон, — трябваше само да кажеш.
Хенри се чувстваше така, сякаш го бяха ритнали в слънчевия сплит. Пресегна се към нея слепешката и двамата паднаха върху леглото. Устните им се докоснаха, а езиците им се вплетоха. Изпиваше я жадно, докато ръцете му обхождаха тялото, плъзгайки се лесно под ръба на нощницата й, за да докоснат пламналата й кожа.
Маргарет простена и замята глава, щом палецът му погали зърното й. А когато щипна чувствителното връхче с пръстите си, тя извика и се изви към него, търкайки бедрата си в неговите.
— Вдигни ръце — задъха се той, и когато тя го направи, той разкъса нощницата й с дивашко ръмжене. Захвърли я на пода и скоро ризата му и панталоните му паднаха отгоре й. И двамата се завъртяха голи в леглото, първо той отгоре, а след това тя, като нито един не искаше да предаде контрола на другия.
Пръстите му се заровиха в косата й и дръпнаха назад, разкривайки тънката й шия. Той засмука жадно кожата, проправяйки си път надолу, докато устните му не откриха гърдите й, а езикът му не се завъртя ненаситно около зърната й, карайки я да мърка от удоволствие.
Пъргава като котка тя се завъртя настрани, след което го възседна, поставяйки дългите си крака от двете страни на бедрата му и остави косата си да се плъзга по гърдите му, докато се заемаше с него. Той простена, когато ноктите й се плъзнаха по гърдите му и въздъхна от удоволствие, когато успокои драскотините с език.
Тялото на Хенри гореше и всяка негова мисъл беше свързана с нея. Допирът й го изгаряше отвътре, карайки го да копнее по нещо, което не бе изпитвал досега, и което не можеше да назове. Хващайки раменете й, той я обърна отново. Пръстите му навлизаха, галеха и докосваха сърцевината й. Тя се гърчеше от екстаз, а той я понасяше по-нависоко и по-нависоко, докато най-накрая с тих стон не стигна до кулминацията.
Ръцете му обхванаха лицето й, когато влезе бавно в нея, разконцентрирайки я от неизбежната болка с нежни думи и леки, порочни целувки. Тя потръпна под него, затвори очи, а тялото й се скова.
— Маргарет, погледни ме — настоя той с дрезгав глас от желанието и усилието, което полагаше, за да се въздържи.
Очите й се отвориха. Тя се втренчи в него със сините си очи, в които се завихряха неизказани емоции и той започна да се дави в дълбините им, запленен като моряк от сирена. Тя прошепна името му и го довърши.
Хенри навлезе целия и тя ахна, но не проплака. Ноктите й се забиваха в гърба му, издълбавайки бразди, който не усещаше от вълните на удоволствието, които се разбиваха в тялото му, помитайки го като вихрушка.
Един тласък. Два, три. Заедно те се понесоха до ръба на скалата и изричайки имената си, се зареяха сляпо отвъд нея.
Осма глава
На следващата сутрин Жозефин и Грейс бяха дошли да я посетят. Маргарет ги посрещна на входната врата и моментално ги подкани да влязат в приемната, където се разположиха насред чистите мебели и проговориха заедно.
— Кога дойде в Лондон…
— Къде е Хенри и кога…
— Ще ходите ли на бала на лейди Девъншир…
И трите се засмяха. Жозефин се успокои първа. Свали шапката си и я остави до нея, след което се приведе напред и каза:
— Давай ти първа, Маргарет. И нека да започнем с причината, поради която буквално искриш от глава до пети.
— Не искря — отвърна Маргарет.
Грейс килна глава и загледа приятелката си през присвити очи.