— Определено има някакъв блясък — констатира след кратка пауза. — Виж, Жоси! Изчерви се. Ти се изчерви.
— Само защото тук е твърде горещо — защити се Маргарет. Скачайки на крака, отиде до махагоновия шкаф в ъгъла на стаята и взе едно ветрило от рафтовете. Разтваряйки го, тя го размаха ожесточено пред лицето си, развявайки червените си къдрици като ореол около главата си.
— Това няма нищо общо със съпруга ти, нали? — попита Жозефин, повдигайки едната си вежда.
Маргарет се намръщи. Ако знаеше, че приятелките й възнамеряваха да я подложат на инквизиция, никога нямаше да ги покани на сутрешен чай. Сядайки до Грейс — по-малкото зло от двете, що се касаеше до нея — тя затвори ветрилото си и погледна Жозефин строго.
— Ако искаш да знаеш, ти, дърта клюкарке, моето въображаемо „искрене“, както го нарече ти, може и да има нещо общо със съпруга ми. Но това е всичко, което ще ти кажа по този въпрос — каза превзето.
— Оф, хайде — Жозефин размаха ръка във въздуха, — никак не разбираш от забава. Ами ти, Грейс? Ти грееш ли?
— Аз? — възкликна най-младата жена изненадано. — Та аз още не съм омъжена даже!
— Това определено не спря мен — отвърна Жозефин.
— Тогава или сега? — Попита многозначително Маргарет.
Жозефин повдигна рамене в небрежен жест.
— Да, е не всички от нас са влюбени в мъжете си.
— Откъде знаеш, че аз съм влюбена в Хенри? — попита Маргарет любопитно. Беше ли толкова очевидно? По бузите й плъзна руменина, когато се сети за случилото се през нощта… и тази сутрин… и отново след закуска. Когато бе научила, че Грейс и Жозефин не само бяха в Лондон, но и че щяха да минат да я видят, й бяха били нужни цяла върволица от прислужнички, за да я приведат в приличен вид. Дори сега усещаше кожата си зачервена и влажна под облеклото си, и никакво количество пудра не бе успяла да скрие бледите охлузвания по шията й, причинени от блуждаещите устни на Хенри. Проблемът се разреши с рокля с висока яка, но погледът на Жозефин разкриваше, че бе наясно защо бе избрала точно тази рокля за визитата им.
— Скъпа, изписано е на лицето ти. Радвам се за теб, наистина, но трябва да знаеш, че да обичаш съпруга си е изключението в бракове като нашите, не правилото.
Грейс изправи гръб и се намръщи.
— Аз обичам Стивън — заяви тя. — И двамата ще се оженим.
— Не ми напомняй — промърмори Жозефин.
Усетила приближаващата война, Маргарет побърза да вземе звънчето, за да нареди да приготвят чай. Поднесен им бе на сребърен поднос и налят в порцеланови чашки в синьо и бяло. Жените отпиваха внимателно, давайки време на мислите си да се подредят, и когато заговориха отново, темата за предстоящата сватба на Грейс беше разумно оставена настрани.
— Е, къде е възхитителният ти съпруг? — попита Жозефин, като разбърка още една бучка захар в чашката си.
— Тръгна сутринта по работа. Счетоводителят му го е крадял от доста време и…
— Оу, затова ли избяга със зестрата ти? — прекъсна я Грейс, повдигайки тъмните си вежди.
— Да, точно така.
— Добро оправдание, предполагам — отвърна Жозефин.
— Някой скоро да е имал вест от Катрин? — попита Маргарет, ловко сменяйки темата.
— Аз! — отвърна Грейс. — Тъкмо вчера получих писмо от нея. С Маркъс са решили да останат в провинцията с децата, докато мине Сезона.
Жозефин постави чашката си в чинийката и тя издрънча.
— Да останат в провинцията? — повтори, изглеждайки ужасена. — През целия Сезон? Без да идват до Лондон изобщо?
— Точно така — потвърди Грейс.
— Колко прекрасно за тях — каза Маргарет. Тя и Хенри вече обсъждаха кога ще напуснат града. Социалното им ниво ги задължаваше да присъстват на поне един бал, но след това веднага щяха да тръгнат за Хийтридж. Маргарет никога не бе видяла онзи чар, който виждаха приятелките й в Лондон, а Хенри нямаше претенции. Щеше да я последва, беше й казал тази сутрин, докато я държеше в обятията си, където и да отидеше. Беше иронично, несъмнено. В началото на лятото бе готова да даде всичко, за да напусне Хийтридж, а сега не искаше нищо повече от това да се върне там. Повдигна чашката към устните си в опит да скрие усмивката, която се появи на лицето й. За жалост обаче, Жозефин не можеше да бъде заблудена толкова лесно.
Поглеждайки я проницателно, русата красавица каза:
— Ти ще останеш в Лондон, нали, Маргарет? Сезонът започва след по-малко от два месеца! Няма смисъл да се връщаш обратно в провинцията и после пак да идваш тук, ако питаш мен.