— Не, невинаги, но в този случай… Хенри, спри се! Това е сериозен разговор.
Той повдигна глава с въздишка и измъкна ръката си изпод чаршафа.
— Кое е сериозен разговор? Накъде биеш, дявол да го вземе? — попита той.
— Причините, поради които се оженихме — отвърна Маргарет.
— Мислех, че съм ти обяснил достатъчно подробно, любима моя. Ожених се за теб заради зестрата ти.
— Да, знам това — отвърна тя. — Но защо за мен?
Хенри се намръщи.
— Това подвеждаш въпрос ли е?
Тя поклати глава.
— Добре тогава. Ожених се за теб, защото ми изглеждаше достатъчно мила и кротка. Перфектната съпруга, която да върти домакинството и да се грижи за децата ми — отвърна той, като я наблюдаваше отблизо.
— Но аз не съм нито едно от тези неща! — проплака Маргарет, като внезапно се чувстваше на ръба да заплаче.
— Точно. Ожених се за теб заради жената, която мислех, че си, но те обичам заради жената, която си в действителност.
— Ти… ти ме обичаш? — подсмръкна тя.
— Ама, разбира се, че те обичам, аз… Маргарет, плачеш ли?
Тя покри лицето си с ръце и му обърна гръб.
— Не — отвърна тя с приглушен глас. Хенри я обичаше. Усмихна се през сълзи и още по-широко, когато усети ръката му да се увива около ребрата й и да я притегля към тялото си.
— Ти, глупаво пате — каза той любящо, като зарови глава в косата й. — Обичам те от момента, в който запрати онази чиния по главата ми.
Тя се засмя пресипнало.
— Лъжец — обвини го тя, сръчквайки го с лакът.
— Е, може и да не бях разбрал, че те обичам точно в този момент… но беше така. Оженихме се един за друг поради грешни причини, мила моя Маги. И все пак как това би трябвало да има значение, като се обичаме заради всички правилни? Ела тук — каза той дрезгаво и тя изписка, когато я придърпа отгоре си, а след това я притисна под тялото си.
— Ето — прошепна той, усмихвайки й се дяволито. — Имам те точно там, където искам да си. Сега няма да можете да избягате от мен, лейди Уинтър.
Поглеждайки нагоре към съпруга си, виждайки любовта в очите му, която съвпадаше с тази в сърцето й, Маргарет можа да каже само едно:
— А защо и да го правя?
Епилог
За втората си сватба булката бе облечена в синьо. Роклята се спускаше надолу по тялото й като водопад от мека коприна и шифон, докато вървеше по розовите листенца към съпруга си. Той пое ръцете й, когато стигна до него, повдигна ги към устните си и целуна всеки пръст поотделно, докато булката се изчерви и се опита да не завърти очи от нелепия жест.
— Изглеждат перфектно заедно, нали? — каза Катрин нежно. Застанала само на няколко крачки от Маргарет и Хенри, които повтаряха клетвите си за втори път, тя се облегна на съпруга си, който моментално я обгърна с едната си ръка през кръста и я придърпа към себе си.
— Перфектно — съгласи се Маркъс, преди да попита: — Чия беше идеята да подновят клетвите си?
— Идеята да имат втора церемония, на която не е пиян като мотика, беше на Хенри, въпреки че Маргарет беше тази, която искаше да се проведе на открито. Нещо свързано с разговора й с някаква овца… — каза Жозефин зад него. Пристъпвайки напред, блондинката хвърли един остър поглед назад, където стоеше собствения й съпруг. Неизказаното послание беше ясно: стой си там. Кимвайки с глава и усмихвайки се бегло, Траверсън изчезна в малката тълпа от гости и Жозефин въздъхна облекчено.
Въпреки че бе омъжена вече от две години, рядко се появяваше на социални събития с Траверсън. Днес обаче беше неизбежно, тъй като и двамата бяха поканени в Хийтридж, а последното нещо, което искаше Жозефин, бе да разочарова Маргарет. И все пак беше толкова ужасно странно да бъде под един покрив, или както бе в случая — на едно поле, заедно със съпруга си. За пръв път не знаеше какво да прави или да каже. Усещаше погледа му върху себе си, но всеки път щом се обърнеше тайничко през рамо, той гледаше нанякъде другаде. Небето. Дърветата. Покривът на имението, който едва се забелязваше от другия край на полето. Мъжът имаше заинтересоваността на бълха. Главата му винаги витаеше из облаците и мислеше за нови идеи и изобретения. Това бе една от многото причини, поради които бракът им бе обречен от самото начало.
— Оу, виж, ще се целунат — въздъхна Катрин, връщайки вниманието на Жозефин към върха на хълма.
Тя наблюдаваше с усмивка на лицето си как Маргарет застана на пръсти, хвърли се в ръцете на съпруга си и го зацелува с изгаряща страст.