Гостите запляскаха учтиво, докато Жозефин и Катрин подсвирнаха одобрително.
— Къде е Грейс? — просъска Катрин, когато благопожеланията притихнаха до приятно жужене от гласове и сватбеното празненство се приготвяше да се премести в имението, където бяха разпънати големи шатри, пригодени за вечеря и танци.
Осъзнавайки чак сега, че приятелката й наистина беше изчезнала, Жозефин огледа набързо тълпата. Много от лицата бяха познати — само близки приятели и семействата бяха поканени на интимното празненство — но Грейс не се виждаше сред тях.
— Беше тук по-рано — каза Катрин озадачена. — Видях я с лорд Мелбърн.
При самото споменаване на годеника на Грейс Жозефин стисна устни и присви очи.
— Без съмнение я е накарал да пропусне церемонията — предположи мрачно.
Катрин цъкна с език и скри усмивката си с ръка. Не беше тайна, че Жозефин ненавиждаше годеника на Грейс. Самата тя бе омекнала към мъжа и тайно мислеше, че ще бъде перфектен за Грейс, въпреки че никога нямаше да посмее да го изрече в присъствието на Жозефин.
Жозефин си беше наумила, че двамата не си подхождат, и беше твърдо решена да ги раздели преди сватбата. Засега не бе пожънала успех, отчасти защото Грейс беше лудо влюбена в годеника си и не мислеше за нищо друго, и отчасти защото лорд Мелбърн беше учудващо закрилнически настроен към младата си годеница. Два пъти беше осуетявал зле прикритите опити на Жозефин да ги раздели. Катрин можеше само да се надява, че няма да има трети.
— Вероятно просто е огладняла и е отишла до имението, за да хапне нещо — предположи тя.
— Вероятно — каза Жозефин неохотно.
— Ще тръгваме ли, дами? — прекъсна ги Маркъс. Подавайки лакът на жена си, а след това и на Жозефин, той ги съпроводи надолу по хълма до първата шатра, където имаше десет различни по големина маси. Върху белите покривки имаше запалени свещи и вази, пълни с диви цветя, които придаваха мека и уютна атмосфера. Маркъс откъсна една маргаритка от букетите и я сложи зад ухото на съпругата си. Катрин постави длан на гърдите му и му се усмихна, изгубена в сивите му очи. Зад тях се дочу тих шепот, когато Жозефин прочисти гърло и измърмори, че ще отиде да потърси Грейс.
С угасваща усмивка Катрин наблюдаваше как приятелката й се отдалечава.
— Мислиш ли, че някога ще е щастлива? — попита тъжно съпруга си.
— На мен ми изглежда достатъчно щастлива — отвърна Маркъс, леко изненадан от въпроса.
— Не — каза Катрин, поклащайки глава, — не може да е щастлива, докато не намери истинската любов.
— Но нали е омъжена? — попита той.
— Да, за лорд Гейтс. Беше уреден брак обаче. Не вярвам някой от двамата да го е желал.
Маркъс свъси вежди.
— Лорд Гейтс… граф Фарли? Бил съм на лов с него. Хич не го бива с язденето, но ми се стори приятен човек. Не знаех, че са женени. Ако наистина е така, тогава защо Жозефин постоянно е с други…
Катрин го прекъсна, като притисна пръст към устните му.
— Да не си казал и дума повече — нареди му строго. Дори да беше известно на цялото общество, че Жозефин бе спала извън брачното си ложе повече от няколко пъти, Катрин нямаше да допусне мъжът й да разпространява подобни клюки. Не одобряваше публичните афери на приятелката си, въпреки че разбираше подбудите й, тъй като и самата тя някога бе обвинявана в същото похотливо поведение. Годините, прекарани в самота, можеха да подтикнат човек към какво ли не. Явно беше лош късмет, че този човек се бе оказал Жозефин.
— Мисля, че вдигат тост — каза Маркъс, нетърпелив да смени темата.
— О, скъпи, виждал ли си Грейс? С Жозефин я търсихме навсякъде. Знам, че не би искала да пропусне тоста — изрече притеснено Катрин.
— Лорд Мелбърн я заведе до конюшните преди половин час, за да й покаже някакъв кон, който Маргарет й казал, че ще може да язди, без да падне. Прети или Попи, нещо от този род. — Маркъс мигна на съпругата си, а устните му се извиха в порочна усмивка. — Не ми се мисли какво правят най-вероятно.
— Оу! — възкликна Катрин, а бузите й почервеняха. — Само това ли ти е в главата?
— През повечето време — призна той. — Отиди да я намериш. Аз ще задържа тоста, докато се върнете.
— Видя ли накъде тръгна Жозефин? — попита тя през рамо.
— Натам — Маркъс посочи бегло наляво.
Следвайки насоката на мъжа си, Катрин откри Жозефин да похапва от огромна кошница с ягоди около масата с десерти.
— Маркъс каза, че е видял Грейс да върви към конюшните. Ще дойдеш ли да я повикаме?