Няколко души се изкискаха, когато всички присъстващи се сетиха за падението на първата сватба. Застанала от дясната му страна Маргарет се усмихна леко, а очите й заискряха с гордост.
Когато Хенри й бе споменал за идеята си да направят втора сватба, всичко й се бе сторило нелепо. Лошият спомен не може да се заличи с хубав, беше му казала, но сега, заобиколена от семейство и приятели, знаеше, че когато помислеше за сватбата си, щеше да се сеща за този момент. Когато помислеше за клетвите си, щеше да си спомня, че ги бе изрекла на мъж, който обичаше истински, и който я обичаше също толкова. А когато помислеше за брачната си нощ… устните на Маргарет се извиха нагоре. Е, със сигурност щеше да е по-запомняща се от първата.
— … не съм предполагал, че ще намеря истинско щастие — продължи Хенри. — Когато през цялото време е било пред очите ми. Маги, ти си светлина в живота ми. Отвън и отвътре, ти ме правиш по-добър мъж. — Гласът му се беше снишил до дрезгав шепот и всички се преведоха напред в столовете си с очакващи изражения, но само Маргарет чу следващите му думи.
— Ще те обичам цяла вечност и един ден — промърмори той.
Както и стана.