— Не е защото си ужасен мъж, или изключителен грубиян. Чисто и просто не си подхождаме — каза тя.
Изненадан да открие, че беше започнал доста да се забавлява, Хенри се облегна назад в стола си и повдигна вежда.
— Така ли? — попита.
Маргарет кимна енергично.
— Да. Точно така.
Сега беше ред на Хенри да се заиграе с вилицата си. Той заобръща прибора отново и отново в ръката си, изучавайки сребърната дръжка, сякаш беше най-пленителното нещо на света, след което каза с измамливо спокоен глас:
— Къде, по дяволите, са всичките ми пари?
— Твоите… твоите пари? — изписка тя.
— Да. Моите пари. Парите, които изпращах тук всеки месец, откакто заминах. Парите, които трябваше да отидат за имението и поддръжката му. Тъй като покривът е на път да се срути върху главите ни, съм длъжен да попитам, моя скъпа, мила съпруго. За какво си ги пръскала? Със сигурност не и за дрехи.
— Твоите пари? — повтори Маргарет, карайки Хенри да се чуди дали наистина не беше глупава.
— Да — потвърди той, докато всички мисли за косата й изчезнаха от съзнанието му, а кръвта му кипна от гняв. — През последната година ти изпратих цяло проклето състояние! И все пак се завръщам и заварвам три четвърти от прислугата освободена, градините занемарени, полетата незасяти, а къщата в окаян вид. Така че, нека чуем, мадам. Къде отидоха парите?
— Осем месеца — каза тя тихо.
— Какво? — намръщи се Хенри, сигурен, че не я беше разбрал правилно.
Маргарет се изправи. Привеждайки се напред, тя заговори достатъчно високо, за да я чуят и в съседното градче.
— Осем месеца, шестнадесет дни и девет часа. От толкова време те няма. Не година. Не и още.
Хенри също се изправи от стола си.
— От всички абсурдни и нелепи неща, за които да мислиш, това трябва да е най…
— Времето беше единственото нещо, за което можех да мисля, откакто замина! — извика тя, прекъсвайки го. — Никога не е имало никакви пари, не и откакто изчезна със зестрата ми, ти, дърт козел такъв, и ме заряза тук да стигна до просешка тояга. Прислугата си замина, когато не можех повече да им плащам! Присмиваш се на дрехите ми, но това е единственото, което имам за носене. Трябваше да продам роклите си, за да платя на малкото прислуга, която остана!
— Да не би току-що да ме нарече дърт козел? — попита Хенри.
Маргарет кимна бързо и гневно с глава.
— И да не се опитваш да ми кажеш, че не си получила никакви пари, откакто заминах? — попита със заплашителен шепот.
Още едно кимване, малко по-нерешително този път.
Главата му се завъртя и той се отпусна тежко в стола си. Беше истина, че беше взел парите от зестрата на Маргарет със себе си, преди да замине… Но само, за да ги вложи в една корабна експедиция в чужбина, която беше възвърнала инвестицията му десеторно за по-малко от месец.
Някой би си помислил, че на херцозите не им се налагаше да се притесняват за финанси, обаче Хенри не беше обикновен херцог. Баща му, и неговият баща преди него, и баща му преди него, се бяха погрижили за това с хазартните си дългове и желанието си да харчат пари на вятъра. Когато бе дошло време да наследи Хийтридж след смъртта на баща си, на семейното име бе оставено по-малко и от петаче и дългове, достатъчни да затрият една малка държава.
Хенри бе успял да потули слуховете до минимум, но знаейки, че скоро щеше да се разчуе, че Хийтридж се разпада, беше направил единственото нещо, към което само един отчаян мъж можеше да прибегне — беше се оженил.
Тъй като винаги бе притежавал пресметлив ум и дарбата да превръща една гвинея в две, знаеше, че ако се сдобие с голяма сума пари, щеше да успее да върне честта на семейното име и освен това да спаси Хийтридж. За съжаление на младия херцог, нито един кредитор в Англия или околните територии нямаше да му заеме нужните пари, и така се зароди идеята да се ожени за богата наследница.
Сега обаче, докато гледаше към съпругата си в другия край на масата, която бе нищо повече от неподозираща пешка в схемата му, Хенри усети завладяващо чувство на вина. Беше му лесно да мисли за Маргарет като за още един кредитор, когато бе далеч от нея, но сега… Сега беше принуден да наблюдава последиците от действията си.
Поемайки дълбоко въздух, Хенри се подготви да каже цялата тъжна и жалка история на Маргарет.