— Той е чудесен. Вечно ще му бъда благодарна, но… Зная кой му вдъхна кураж.
Мейсън се замисли.
— Кой подписа оплакването, довело до вашето арестуване?
— Айрин Кийт. Шаферката… Трябваше да бъде шаферка. Там беше и една от ония сладникави филмови героини — артистката Хелън Чейни. С нея бе и Мървин Олдридж, собственик на корабостроителница. Предишния ден бях чела нещо за тях в един холивудски вестник. Не съм и помисляла, че мога да се забъркам в подобна каша. Аз…
Прекъсна я позвъняването на телефона. Дела вдигна слушалката.
— Какво има, Гърти? Кажи му да почака. — Тя се обърна към Мейсън: — Нийли е. Настоява веднага да разговаря с вас.
Мейсън кимна и взе втората слушалка:
— Здравейте отново, Нийли. Какво има?
Гласът на Франк Нийли звучеше възбудено:
— Айрин Кийт е на другия телефон. Казва, че щом Ивлин Бегби е оправдана, възнамерява да й даде малко пари, за да се измъкне от града. Спомена за стотина долара. Какво да й отговоря?
— Предай й — ухили се Мейсън, — че по това дело има сътрудник в лицето на Пери Мейсън, така че нека ми се обади.
— Ще й предам. Май загубих един облог. Всички тези знаменитости, подписали оплакването срещу мис Бегби… Ще трябва да си взема бележка.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Ивлин:
— Някой явно е пуснал мухата на Айрин Кийт. Свързала се е с Нийли. Търси споразумение. Предлага стотина долара, за да ви помогне да напуснете града.
Очите на Ивлин Бегби се изпълниха с копнеж.
— Всеки един от тези сто долара за мен сега е нещо много значително, мистър Мейсън. Ще мога да се измъкна. Трябва. Знам, че някъде ще намеря работа.
— С колко пари разполагате всъщност? — запита Мейсън.
— Не си струва да ги споменавам — усмихна се тя.
— Колко са?
— По-малко от пет долара.
— Имате ли кола?
— Таратайката, за която ви говорих.
— Чудя се как не са я взели за покриване на разходите по делото и…
— Никой не искаше да поеме разходите по ремонта й.
Мейсън се замисли за миг.
— Търсите работа, нали?
Тя кимна.
— Каква?
— Нямам претенции.
— Разбрах, че сте работила в ресторант. Смятате ли, че ще се справите като сервитьорка?
— Работила съм в различни ресторанти какво ли не. Зная как да се справя, мистър Мейсън. Все ще намеря нещо.
Той се обърна към Дела:
— Опитай да се свържеш с Джо Падена.
— Дали е станал вече?
— Вероятно е време да стане. Свържи ме с него и ще разберем какво е положението горе.
Няколко минути по-късно Дела Стрийт направи знак на Пери Мейсън и той взе слушалката:
— Здравей!
— Здравейте! Джо Падена е на телефона. Какво иска от Джо Падена?
— Пери Мейсън е на телефона. Искам една услуга.
— Иска услуга от Джо Падена. Получи услуга от Джо Падена. Джо Падена не забравя приятели. Какво иска?
— Имаш ли свободно място за сервитьорка?
— Как позна? Ако е близка на вас, да. За добра сервитьорка и ваша приятелка има място веднага.
— Изпращам ти едно момиче. Казва се Ивлин Бегби.
— Момиче или сервитьорка?
— И двете.
— Чудесно. Джо Падена може не прави услуга. Може вие прави услуга на Джо Падена, ако момиче наистина добро. Нали разбира, това място е в гора. Момиче живее тук. Моя жена държи каса. Джо Падена няма досажда и тя живее тук. Като член на мое семейство. Други хора досаждат, но Джо Падена — не.
— Ще й го обясня — усмихна се Мейсън. — Пращам ти я.
— Кога?
Мейсън погледна въпросително Ивлин:
— Кога можете да се представите?
— Веднага.
— Ще бъде горе до един час.
— Прекрасно. А сега, мистър Мейсън, вие направи услуга.
— Кажи!
— Как изглежда момиче?
— Доста е хубаво.
— Така и мисли. Казва момиче не търси Джо Падена. Казва търси мисис Джо Падена. Нали разбира?
— Разбирам.
— Довиждане — и Джо Падена затвори телефона.
— Мястото е твърде интересно — започна Мейсън. — Джо Падена е мой клиент. Двамата с жена си държат заведението „Краункрест“. Намира се високо в планината над Холивуд. Точно на билото. Има изглед както към долината Сан Фернандо, така и към Холивуд. Доста кинаджии ходят там. Малко заведение, но със собствена атмосфера. Първокласно е и го посещават почти всички известни филмови личности. Ще се наложи да живеете там, тъй като заведението затваря след полунощ…