— Очевидно е закусвала. Докато е била там, ставала късно. Обяснила на камериерката, че цял живот се събуждала в тъмни зори и сега искала да опита от свободния живот.
— Пол, вземи снимки на Айрин Кийт. Провери дали камериерката няма да познае в нея мистериозната наемателка. Ако е така, започваме преследването.
— Пери, не забравяй, че непрекъснато е носела тъмни очила.
— Добре де! Поне опитай!
— Съгласен. Докога ще си бъдеш в кантората?
— Преди да изляза, ще оставя координатите си. Всъщност преди това ще се отбия в кантората ти. Продължавай по тази следа.
— Какви са новините? — попита го Дела. Мейсън й предаде информацията от Дрейк.
— Дела, опитай да се свържеш с Ивлин Бегби!
— Лично ли искаш да разговаряш с нея?
— Не. Предай й, че са се появили нови и много интересни подробности, свързани с нейното дело. Предупреди я, че може да я потърси Айрин Кийт, за да й направи примамливо предложение за обезщетение. Кажи й, че колкото и щедро да изглежда то, тя не бива да го приема.
Дела Стрийт кимна и се отправи към офиса.
— Ще поръчам разговора оттам, шефе. Не искам да те безпокоя.
— Свържи се тогава и с Франк Нийли. Предай му, че сме попаднали на гореща следа.
Дела излезе, а Мейсън, присвил очи в размисъл, закрачи из кабинета. Няколко минути по-късно секретарката се върна.
— Шефе, свързах се с Джо Падена. Ивлин не е там!
— Така ли?
— Да. Смяната й била от девет до три. После от осем до един след полунощ. Ясно е какво се е случило. Нали й даде сто долара. Отишла е да си купи дрехи.
— Обяснението е твърде елементарно.
— Ето още информация от Джо Падена. Попитах го дали някой не е търсил Ивлин и няма ли съобщения за нея. Обаждал се някакъв мъж и помолил да й предадат, че СМ желае споразумение.
— СМ ли?
— Да, просто инициалите.
— Стив Мерил! По дяволите, как е разбрал, че се намира там?
— Възможно е тя да го е потърсила отново.
— Не е изключено. А може съобщението за споразумение да е свързано със задържането. Ако успеем да идентифицираме жената, влязла в бунгалото на Ивлин като Айрин Кийт, няма да приема предложение и за двадесета и пет хиляди долара!
— Да оставя ли съобщение за Ивлин?
— Може първо да се обади на СМ.
— Какво да правим тогава?
Мейсън погледна часовника си и реши:
— Дела, вземи моята кола. Иди дотам по прекия път. Щом мис Бегби се появи, предай й моето съобщение. Постарай се да си първа. Обади ми се, след като говориш с нея. Ще се срещнем за обяд в Холивуд или може би си заета?
— Напротив, свободна съм. А и много съм гладна. Тръгвам. Ще ти се обадя вероятно след час.
Тя облече палтото си, нагласи шапката си, отвори външната врата, хвърли му една усмивка и изведнъж се сепна:
— Боже мой! Забравих да се свържа с Нийли. След разговора с Джо Падена…
Мейсън й направи знак да не се връща.
— Гърти ще му се обади. Тръгвай, Дела!
Той постоя, загледан в затварящата се врата. После се върна до бюрото, вдигна телефонната слушалка и каза на Гърти:
— Намери ми Франк Нийли от Ривърсайд. Ще бъда наоколо.
Мейсън обясни на Франк, че поради „евентуални разкрития“ обсъждането на въпроса за обезщетението сега ще бъде крайно неблагоразумно.
— Разбрано — засмя се Нийли. — Оставям всичко във ваши ръце, колега. Няма да отговарям дори и да ме питат колко е часът. Играя на адвокат-сътрудник само от благовъзпитаност.
— Играете, защото ще получите възнаграждение като защитник на Ивлин Бегби.
— Виждате нещата в розово!
— Още е рано да се каже, но май сме попаднали на следа, която ще помогне за справедливото уреждане на въпроса — уклончиво отвърна Мейсън.
— Надявам се, заради нея. Тя има нужда от пари. Но вие изглежда знаете някой неизвестен на мен закон. Проклет да съм, ако се сещам, как ще заведете дело за злонамерено даване под съд, след като, тъжителката е действала по препоръка на общинския прокурор.
— Не са ми известни повече закони, но съм достатъчно дълго в бранша, за да имам право да твърдя, че е задължително да се запознаеш с всички факти, преди да приложиш закона.
— Ще го запомня.
— Този урок се учи дълго време. Пък и го няма в учебниците по право. Ще ви държа в течение!
Мейсън остави телефонната слушалка, облегна се назад и се съсредоточи. След малко запали цигара и дръпна замислено, докато умът му анализираше различните страни на създалата се ситуация.