— Прекрасно. Този път не искам да изпусна Гладън или Мерил или както и да се казва там. Зная, че е уплашен, щом се е обадил и е оставил това съобщение. Сигурно се чувства уязвим. Не може да си позволи да бъде арестуван сега и кражбата му да излезе наяве.
— Не бива да приемате този чек, Ивлин!
— Защо?
— Мисля, че можем да получим повече.
— Тези пари означават твърде, много за мен, за да ги отхвърля.
Мейсън постави чека обратно в портфейла си.
— Не трябва ли да го подпиша?
— Не е необходимо. Подписът ми на поръчител е достатъчен. Той ми позволява да бъда гарант на споразумението в качеството си на ваш адвокат. При друго положение бих предпочел и вие да го подпишете, но не и сега. Бих желал никой да не подписва чека преди десет и половина. Ще изчакам крайния срок.
— Защо?
— Може нещата да се обърнат.
— Как?
Мейсън се засмя:
— Заложили сме много капани. Всичко може да се случи. А сега ми разкажете за нападението!
— Както вече ви споменах, качих се на колата и подкарах бързо надолу по хълма по най-краткия път, който ми описахте. Току-що бях отминала завоя след „Мълхоланд драйв“, когато забелязах, че зад мен идва някаква кола. Движеше се с много висока скорост. Фаровете й бяха нагласени така, че се отразяваха в огледалото и в предното стъкло и ме заслепяваха. Отбих вдясно на шосето, намалих скоростта, свалих стъклото на прозореца, протегнах ръка навън и дадох знак да ме изпревари. Вместо това колата се приближи плътно до моята и изви рязко, така че да ме изтласка от пътя.
— А вие какво направихте?
— Дадох газ. Благодаря на Господ, че ми вдъхна самообладание и изфучах напред. За миг обърнах глава назад, колкото да хвърля бегъл поглед и онова, което видях, ме вцепени!
— Какво беше то?
— Някакъв тип, чиято глава беше покрита с торба или нещо подобно. На мястото на очите бяха изрязани две дупки и този чувал бе закрепен на главата с лента или гумен колан. И сега като се сетя, ме побиват тръпки!
— По-нататък!
— Ускорих, а той ме последва. За щастие, сетих се за пистолета. Извадих го. Точно тогава той отново се изравни с мен. Караше като луд и този път бях сигурна, че ще се помъчи да ме избута извън банкета. Извадих пистолета през прозореца и стрелях последователно два пъти.
— В такъв случай сте карала с една ръка?
— Да. Хванах кормилото с дясната ръка, взех пистолета в лявата и я протегнах, колкото можех през прозореца така, че той да види пистолета. Насочих го към преследващата ме кола и два пъти натиснах спусъка.
— И после?
— Това го сплаши. Щом разбра, че съм въоръжена, той загуби интерес към мен.
— И натисна спирачките?
— И то толкова рязко, че колата поднесе. Видях светлините от фаровете да шарят ту вляво, ту вдясно, сетне изостанаха назад.
— Вие продължихте ли?
— Разбира се! Хвърлих пистолета на седалката, сграбчих кормилото с две ръце и подкарах толкова бързо, колкото имах смелост.
— Мислите ли, че се е отказал от преследването?
— Да, защото наблюдавах огледалото. Фаровете не се появиха повече.
— Чудесно. Изплашила сте го. А може да се окаже, че не е толкова чудесно!
— Какво искате да кажете?
— Носите пистолет, подхвърлен в стаята ви, с който сега е стреляно. Ако по-късно ви приканят да дадете обяснения при какви обстоятелства е стреляно с него, ще имате в подкрепа само вашата дума. Това не е много добре. Мисля, че трябва да уведомите шерифа, че някой е направил опит да ви нападне, че сте носила пистолет и сте стреляла, за да го сплашите. Дела, ще се дръпнеш ли да мина? По-добре аз да се обадя по телефона.
Дела Стрийт се извърна на кожения фотьойл, за да може Мейсън да излезе. Той отиде до телефона и се обади на шерифа.
— На телефона е адвокат Пери Мейсън. Намирам се в „Джошуа трий кафе“. При мен е една клиентка, която е преживяла голямо премеждие на един планински път над Холивуд. Някой е направил опит да я нападне. Маскиран мъж. Искал да я изтика от пътя или да я притисне до мантинелата, за да я принуди да спре. За щастие, тя носела пистолет и дала няколко изстрела напосоки, които го уплашили. Ще предприемете ли нещо по този повод?
— Въпросът ви е излишен. В следващите двадесетина минути ще изпратя при вас двама помощник-шерифи. Имаме много подобни случаи по планинските пътища. Престъпления от сексуален характер, които не публикуваме заради жертвите. Това може да е златният ни шанс! Споменахте, че е стреляла няколко пъти?