— Просто няколко предупредителни изстрела, напосоки, но…
— Обзалагам се срещу две седмици от отпуската си, че не е успяла въобще да се прицели, камо ли да улучи човека! Приятелчето, което действа по тези пътища, е слаб артист. Къде можем да ви намерим, мистър Мейсън?
— В „Джошуа трий кафе“. Питайте оберкелнера за мен.
— Чудесно. Веднага ще изпратя някого.
— Ще чакаме тук.
Мейсън остави слушалката и се върна на масата. Келнерът тъкмо поднасяше вечерята.
— Нека се уточним! Ивлин е носела пистолета по мое настояване. Карала е по черен път. Предложил съм й да го вземе със себе си. Нямам нищо против, ако някой реши, че аз съм й дал пистолета. В момента не държа да обсъждаме въпроса за оръжието, или как го е открила!
— Искате да кажете, че ще ме разпитват? — попита Ивлин Бегби.
Мейсън кимна.
— Заместник-шерифите ще бъдат тук след двадесетина минути. Няма да е голямо изпитание. Изглежда имат неприятности по второстепенните пътища, други подобни случаи и са нетърпеливи да получат сведения, които да им помогнат да заловят престъпника. Ще искат да опишете колата и всичко останало, което ви е направило впечатление. Вероятно ще трябва да им посочите и мястото на инцидента.
— Боже мой, не мога да им кажа нищо за колата!
— Е, поне сте видяла каква е: открита, спортна, стандартна или…
— О, да! Беше една от онези, от средноскъпите, затворена. Не беше спортен модел. Мисля, че беше лимузина. Това е горе-долу всичко, което мога да им кажа.
— А нещо за шофьора? Можете ли да го опишете?
— Не! Онова нещо покриваше главата и раменете му. Беше с палто. Горната част на торбата беше прикрепена за главата му с тъмна лента, гумена или най-обикновена панделка.
— Това е достатъчно. Не се тревожете!
— Ще се оправя. Справяла съм се и с далеч по-неприятни неща, но все още съм разстроена. Надявам се, че ще поискат да отидем на мястото. Така ще имам придружители по обратния път. Мисля, че отсега нататък ще използвам само главния път.
— Разбирам ви. Ако се съди по онова, което чух по телефона, доста е опасно. А сега да забравим тероризма и инспекторите и да се върнем към вечерята.
— Мистър Мейсън, ако нямам друга възможност да разговарям с вас, приемете онова компромисно решение.
— Засега ще остане така. Ще изчакаме до последната минута.
— Изчакайте, колкото е необходимо, но не прекалено дълго. Парите означават твърде много за мен.
— Затруднена ли сте?
— Ужасно ми трябват пари!
— Как стои въпросът със Стив Мерил или Стонтън Вестър Гладън?
— Мисля, че е в паника. Съмнявам се, че разполага с голяма сума. Вероятно и той едва връзва двата края.
— Сигурно. Никога не е бил първокласен актьор, но, разбира се, се е опитвал да измъкне нещо от Хелън Чейни. Може да получи нещо от нея.
— В такъв случай си искам моя дял.
— Забелязах, че се именува Стив В. Мерил. Интересно дали е запазил презимето си Вестър? Дали това е фамилното му име?
— Не зная нищо за него, мистър Мейсън. Тоест зная много, но всичко е измислено. Историите, които ми е разправял за своите познанства в Холивуд и за богатия си опит като режисьор, са били блъф. Бях млада и вярвах, че може да ме напътства, да ми казва кое е правилно и кое — погрешно, как да държа ръцете си, къде да гледам, какво чувство да вложа в гласа си и си въобразявах, че е чудесен — засмя се горчиво тя.
— Да оставим неприятните теми и да продължим вечерята.
Известно време на масата се възцари мълчание — Ивлин Бегби бе очевидно напрегната, Дела я наблюдаваше замислено, а Мейсън бе изцяло погълнат от пържолата.
Оберкелнерът се приближи до масата, съпроводен от един непознат, който приличаше повече на служител в статистиката, отколкото на областен заместник-шериф.
— Добър вечер — поздрави той. — Казвам се Ферън. Идвам от участъка — и той показа значката и картата си.
— Заповядайте! — покани го Мейсън. — Да ви поръчам ли нещо?
— Не, благодаря. На служба съм. Разкажете ми за нападението.
— Пери Мейсън — представи се адвокатът, изправи се и му стисна ръката. — А това са мис Стрийт, секретарката ми, и мис Бегби — моята клиентка.
— Виждал съм ви няколко пъти в съда, мистър Мейсън. Щастлив съм да се запозная с вас. Какво се е случило?
— Мис Бегби е била нападната. Някой е направил опит да я спре или да я изхвърли извън пътя.