— Къде? — Ферън извади бележника си.
— Мис Бегби току-що започна работа в ресторант „Краункрест“. Знаете ли къде се намира?
Шерифът кимна.
— Шофирала е по стръмния път, онзи, прекия, който…
— Знам го.
— Не го използват много хора. Та тя карала надолу…
— По кое време?
— Колко беше часът, Ивлин?.
— Не съм гледала часовника. Беше горе-долу преди четиридесет и пет минути.
— Какво се случи? — Ферън я гледаше в упор.
— Тя е малко разстроена — намеси се Мейсън. — Мисля, че разбрах случилото се достатъчно ясно. Някой е искал да я изхвърли от пътя и почти е успял.
— Какво го е спряло?
— Двата изстрела на мис Бегби — твърдо отговори адвокатът.
— Два изстрела с какво?
— С пистолет.
— Носите пистолет? — въпросът на шерифа прозвуча рязко.
— Обикновено, не — отвърна Мейсън, — но мисля, че отсега нататък ще носи. Всъщност аз посъветвах мис Бегби да вземе този пистолет.
— Нямате разрешително, нали мис?
— Боже мой! — запротестира адвокатът. — Какво става? Обадихме се да съобщим за опит за насилствено задържане и може би опит за убийство, а вие започвате да обвинявате жертвата! Оставете всичко! Вече няма значение! Оттегляме съобщението! Предайте, че жертвата се отказва от оплакването.
— Трябва да докладвам фактите. Просто се мъча да ги науча.
— Е, добре. Тя е имала пистолет. Носеше го по мой съвет. Имах специални съображения… И пак по мой съвет тя няма да отговаря повече на въпроси, свързани с оръжието. А сега искате ли да научите нещо за нападението?
— Разбира се. Нали затова съм тук. Много сме обезпокоени от този тероризъм по черните пътища над Холивуд. Там бяха извършени няколко тежки престъпления. Неофициално и извън протокола, мис Бегби, надявам се, че двата ви изстрела са попаднали в целта.
— За съжаление не. Стрелях напосоки, за да го изплаша и възпра да ме изхвърли от пътя.
— Мис Бегби, това е важно. Можете ли да ни опишете колата или човека зад кормилото?
— Беше закрита, с хубава форма. Изглеждаше лъскава. Бяха включени дългите светлини. Те се отразяваха в огледалото и в предното стъкло и ме заслепяваха. Исках колата да ме изпревари, затова отворих прозореца и махнах с ръка да продължи. Той бързо се приближи. Натиснах спирачките и намалих. Все още караше на дълги. После най-неочаквано той рязко изви към мен.
— Сетне?
— Ако бях продължила да натискам спирачките, сигурно щеше да ме избута от пътя. Ето защо настъпих газта и взех преднина, това като че ли го обърка. Обърнах се, за да му изкрещя, зърнах го и стомахът ми се сви. Разбрах, че иска съзнателно да ме избута от пътя.
— Каква е онази история за човека с качулка?
— На главата му имаше нещо подобно на чувал или калъфка за възглавница. На мястото на очите бяха изрязани две дупки и това нещо се държеше от някаква лента или панделка, която минаваше през челото. Беше най-странната и отвратителна гледка, която човек може да си представи.
— И после?
— Стрелях.
— Къде се намираше пистолетът?
— В чантата на седалката до мен. Взех го с лявата си ръка и стрелях. Първия път, още докато измъквах ръката си през прозореца. Почти под прав ъгъл спрямо пътя. И почти веднага го насочих назад и стрелях отново.
— Стреляхте по човека?
— Не, по дяволите! Не съм се целила. Първия си изстрел дадох напосоки, а при втория наклоних пистолета и се мъчех да стрелям по… нищо конкретно… Просто под фаровете. Куршумът иззвънтя в нещо, може би скала!
— Имаме вече няколко случая — рече Ферън, — някакъв сексуален маниак напада жените по тези пусти пътища…
— Маскиран? — попита Мейсън.
— Не, това е ново. Специално мъжът, когото мечтаем да заловим, е жесток удушвач. Може би сте чели нещичко в пресата, но по-голямата част от произшествията въобще не се отразяват във вестниците. Нападнатите не желаят да се разчува. Подробностите са поверителни.
Мейсън извади пистолета от чантата на Ивлин.
— Искате ли да му хвърлите едно око? — запита той.
— Не. Това е без… Охо! Та това е една от онези алуминиеви играчки с късо дуло!
— Точно така!
— Страхотно оръжие! — Ферън го претегли на ръка.
— Аз посъветвах Ивлин Бегби да го вземе със себе си.
— Дяволски късмет е имала, че го е взела със себе си — Ферън върна пистолета на Ивлин. — Предлагам да го задържите. Къде се случи всичко това?