— Много неприятно — съчувствено му каза Мейсън.
Ивлин Бегби и Дела Стрийт влязоха през страничната врата. Джо Падена погледна часовника си.
— Закъсняла е, но аз съм виновен — обади се Мейсън. — Как се справя?
— Добре. На обяд се справя добре. Хубаво момиче. Знае кога усмихва и получава добър бакшиш… Това се казва работа. Ако много усмихва, клиент нахален, ако малко усмихва, сърди се… Трябва будалка с мярка. Винаги казва това на момичета. Кога се понапият, бързай. Прави се зает. Не може се натиска на заета жена. Кога любезни, отделя повече време. Нека всички щастливи. Това добре за бизнес на заведение и за бакшиш на келнерка. Добро момиче. Желаете вечеря? — запита накрая с надежда Джо Падена.
— Съжалявам, Джо, вече сме яли.
Падена сви рамене, лицето му стана тъжно.
— Бих пийнал обаче няколко горещи рома на бара — продължи Мейсън.
— Чудесно.
— И бих желал да поговоря с Ивлин Бегби…
— Няма пиете, кога разговаряте с момиче. Това разваля репутация. Ако иска говори с нея, отива в нейна стая. Кога се върне, получи горещ ром.
— Добре — съгласи се адвокатът и отиде при двете момичета. — Искам да поговорим, Ивлин. Джо препоръча това да стане във вашата стая. Всичко е наред. Обясних му, че аз съм виновен за закъснението ви.
Тя кимна и ги поведе през безлюдния салон към верандата, където дъждът барабанеше по покрива и се стичаше на ручейчета. Ивлин отвори една врата, изкачи няколко стъпала, свърна в галерията вляво и отвори друга врата в дъното.
— Заповядайте в скромните ми покои — покани ги тя.
Мейсън даде път на Дела, последва я и веднага рязко я дръпна към стената.
— Какво има, шефе?
Той посочи панорамния прозорец на източната стена на стаята.
— Какво става? — попита Ивлин.
— Прозорецът! Спуснете пердетата!
Тя прекоси стаята, дръпна шнура и пердетата закриха големия прозорец.
— За първи път ли ги спускате?
— Откакто съм тук ли?
Мейсън кимна.
— Ами, да. В края на краищата, мистър Мейсън, никой не може да наднича освен ако не се покачи на нещо. Непосредствено след сградата започва наклон. Защо да спускам пердетата, щом никой не може да погледне вътре? Всъщност на около километър оттук строят къщи. Някой с бинокъл би могъл да види какво става тук, но ако едно момиче е живяло по местата, които аз съм обитавала, не му е останал много свян. Мразя любопитни да си навират носа наоколо, но ако някой желае да наблюдава с бинокъл от цял километър как се събличам, моля — тя се засмя.
— Покажете мм къде намерихте пистолета — каза Мейсън.
Тя отвори едно от чекмеджетата на скрина.
— Сега има повече неща, отколкото когато го открих. Сложих вътре това-онова. Нали пазарувах със стоте долара, които ми заехте?
— Трябва да се върнете на работа. Сигурно ще ви потърсят, за да ви зададат и други въпроси.
— Какви?
— На първо място ще ви питат отново и отново какво се е случило, след като онази кола ви е преследвала.
— Е, хайде, изплюйте камъчето?
— В катастрофиралия автомобил открихме труп на мъж, улучен в дясната страна на главата, върху която имаше калъфка за възглавница…
— Боже мой! — възкликна тя. — Искате да кажете, че аз… че аз…
— Полицаите са на мнение, че най-вероятно вторият ви изстрел е бил смъртоносен. Засега сте героинята на деня.
Тя го гледаше смаяно.
— Мистър Мейсън, само като си помисля, че аз… че аз съм убила, без… без да искам!
— Какви чувства изпитвате сега?
— Не зная. Не мога да свикна с тази мисъл. Не мога да повярвам… Защо ме гледате така, мистър Мейсън?
— Както вече казах, за полицаите вие сте героиня. Те смятат, че сте ги отървала от един безскрупулен престъпник, който нападал паркирани коли, ограбвал мъжете и изнасилвал жените. Малко по-късно вече няма да са толкова сигурни.
— Какво искате да кажете?
— Все още не са се сетили за една подробност.
— Каква е тя?
— Фаровете на колата не бяха запалени!
— Може да не е същата…
— Но този човек отговаря на вашето описание. Имаше калъфка на главата си с два прореза на мястото на очите, прикрепена към челото с ластична лента.
— Тогава сигурно е същият. Не разбирам как съм могла да го улуча, мистър Мейсън! Уверена съм, че първият изстрел не улучи колата. Стрелях в момента, когато измъквах пистолета през прозореца. Втория път го насочих малко назад. Куршумът попадна в нещо, което изкънтя.