— Това означава, че е купил единия за себе си, а втория за някой друг. Питам се кой е той!
— Вероятно някой, който е бил в опасност.
— Възможно е. Най-лесно е да предположим, че е взел другия пистолет за Хелън Чейни. Пол, още тази вечер искам да се свържа с нея. Трябва да накарам Мървин Олдридж да се обади на Чейни, докато съм тук.
— Трудна задача.
— Никак. Аз ще телефонирам на Чейни. Ти ще се обадиш на Мървин Олдридж, без да се представяш. Ще му съобщиш, че Пери Мейсън отива да се срещне с Хелън Чейни, за да измъкне информация от нея. Това ще изстреля Олдридж натам.
— Ако успеем да го открием.
— Опитай!
Дрейк вдигна слушалката и помоли телефонистката от номератора:
— Позвъни на Хелън Чейни, филмовата звезда. Телефонният й номер го няма в указателя. Ще го откриеш в поверителната папка. Кажи й, че се обаждаш от студиото, откъдето настояват спешно да прегледа един сценарий. Попитай я дали ще си бъде вкъщи тази вечер. После потърси Мървин Олдридж. Неговият номер ще го намериш в указателя. Кажи му, че се обаждаш от пощата и че за него има препоръчано писмо, което трябва да му бъде предадено веднага. Питай го дали ще си бъде вкъщи, за да получи писмото. Ако го няма, кажи същото на този, който се обади и се помъчи да разбереш, къде може да бъде намерен.
Дрейк остави слушалката и отхапа от сандвича.
— Толкова ли е просто? — учуди се Мейсън.
— Може и така да се окаже — отвърна Пол и отпи от кафето. Сетне си наля нова чаша от термоса. — Ял ли си, Пери?
— Аха.
— Ловя се на бас, че докато аз преглъщам студения хамбургер с престояло кафе, ти си похапваш дебела пържола с пържени картофи по френски…
— Тази вечер беше пържен лук по френски. Много го обичам.
— Вкусен ли беше?
— Фантастичен!
— Бих искал да си детектив и да се храниш с боклука, който ям аз, при това нередовно. Тогава ще се научиш да цениш добрата храна.
— Какъв е смисълът да я цениш, ако не можеш да я имаш?
— И аз това се питам. В кантората ли отиваш?
— Не. Крия се. Дела Стрийт скоро ще дойде и тогава тръгваме.
— Какво ще правите?
— Ще хлопаме от врата на врата.
— Ако се укриваш от полицията, не ми харесва, че си избрал кантората ми.
— Знам. Твоята телефонистка ме помоли да изляза. Така че влязох, излязох и после се вмъкнах отново. При номератора нямаше никой. Тя не знае, че съм тук.
— Страхотна шмекерия. Единственият й недостатък е, че полицията няма да се хване на тази въдица.
— Няма да узнаят, че съм бил тук, Пол!
— Надявам се! Къде е Дела?
— Помага на една млада дама да си легне.
— Какво се мъти, Пери?
— Тази нощ Ивлин Бегби е била нападната от някакъв мъж, чиято глава е била покрита с калъфка за възглавница. Опитал се е да я изтика от пътя горе в планините над Холивуд.
— Какво точно се е случило?
— Носела е пистолет. Стреляла е два пъти, за да го уплаши.
— И уплашила ли го е?
— Полицията смята, че го е убила.
Дрейк остави чашата с кафето.
— Какво казваш, по дяволите?
Мейсън сви рамене.
— Това сериозно ли е?
— Може и така да излезе!
— Ако е искал да я изхвърли от пътя, може да се пледира за убийство при самоотбрана. Имали свидетели? — попита Дрейк.
Мейсън поклати отрицателно глава.
— Какво се е случило на приятелчето с калъфката?
— Мъртъв е. Единствен изстрел отстрани в главата — много точен.
— Това изисква прицелване.
— Ето кое ме тревожи.
— Защо?
— Тя твърди, че е провряла пистолета през прозореца на колата и е стреляла напосоки, за да му покаже, че е въоръжена.
— И го е улучила смъртоносно?
— Точно това се е случило.
— От движещ се автомобил?
— Да.
— Той също е бил в кола, нали?
— Да. Тя е стреляла с лявата ръка.
— Не звучи правдоподобно!
— Знам. Ще ни трябват допълнителни данни, за да можем да предложим достоверна хипотеза. Можеш ли да помогнеш, без да се издадеш какво точно търсиш? Ще се справиш ли?
— Вероятно. — Дрейк вдигна телефонната слушалка, помоли за външна линия, набра някакъв номер и след като почака малко, каза: — Здравей, Джим! Пол Дрейк е на телефона. Тази вечер ти ли си дежурен в полицията? Аха! Нещо ново? Разбирам… Аха. Разбирам. Звучи любопитно? Би ли ми споменал някои подробности? Не казвай на никого, че съм се интересувал от случая. Помъчи се да събереш всички факти и ми телефонирай. Добре. Благодаря ти. Дочуване. — Той остави телефонната слушалка и тозчас телефонът иззвъня. Дрейк се обади. — Здравейте! Аха! Разбрано… Благодаря! — Детективът надраска нещо с молив върху парче хартия и рече: — Хелън Чейни ще си бъде вкъщи до десет и половина. Ще се радва да получи ръкописа по което и да е време до този час. В противен случай може да бъде оставен на иконома й. Мистър Мървин Олдридж не си е вкъщи. Ще закъснее. Предложиха ни да се свържем с него чрез Хелън Чейни.