— Ами ако не успее да стигне до лекаря?
— Ще успее. Имаме на разположение трима лекари. Наши клиенти. И се отнасят с голямо разбиране към случаите на истерия.
— Ами ако не приложат лечението, което очакваш?
— Ще го приложат. Щом Дела я води, знаят какво да правят.
— А после?
— Дела ще я сложи да спи в своя апартамент.
— Полицията няма ли да я търси там?
— Вероятно не. Няма да разбият вратата без заповед за обиск. Лекарят ще се разпореди Ивлин Бегби да не бъде местена или обезпокоявана, преди да свърши ефектът от инжекцията.
— Колко ще трае това?
— Дванадесет часа.
— Какво може да се направи за толкова време?
— Трябва поне да опитаме.
Телефонът иззвъня. Дрейк вдигна слушалката:
— Аха… Добре. — После затвори и каза: — Дела Стрийт идва насам.
Мейсън въздъхна с облекчение:
— Тръгвам.
— Внимавай да не се забъркаш в някоя каша!
— Вече съм се забъркал.
Вратата се отвори и Дела се усмихна на Пери Мейсън.
— Справи ли се. Дела?
— Всичко е наред!
— Къде е тя?
— За наш късмет една от моите съседки е извън града за две седмици. Помоли ме да храня папагала и ми остави ключа. Настаних Ивлин Бегби там.
— Имаше ли проблеми с лекаря?
— Той прояви голямо разбиране.
— Какво направи?
— Прегледа я, сложи й инжекция и нареди да не бъде смущавана при никакви обстоятелства.
— Как се справи Ивлин?
— Няма грешка! Прекрасна артистка! Успя да подведе дори мен, освен ако… Освен ако не е била наистина разстроена. Дори ме уплаши, докато шофирах. Смееше се, плачеше, сетне припадна.
— Това е добре — заключи Мейсън. — Така ще можеш да дадеш показания, ако се наложи.
— Шефе!
— Какво има?
— Тя е първокласна артистка. Прекалено добра!
— Може някога да й потрябва — усмихна се Мейсън. — Как е времето, Дела?
— Още вали.
— Отскочи до кантората. Не пали лампите. Вземи дъждобраните. Ако наоколо се навъртат репортери, не се отбивай. Продължи по стълбите и ми телефонирай. В случай че не срещнеш никого, се върни.
— Тръгвам!
— Дрейк, а ти продължавай! По-късно ще се свържа с теб.
— Не си пъхай пръста в скърцащата врата! — предупреди го Дрейк.
— Когато преследваш някаква цел — засмя се Мейсън, — от време на време се налага и да рискуваш.
— Винаги се бориш за клиентите си, нали Пери?
— Опитвам се — призна адвокатът.
10
Мейсън зави по алеята към къщата на Хелън Чейни.
— Хубаво е — отбеляза той, докато поглеждаше часовника си, — че Мървин Олдридж е педантичен по отношение на точността и цепи минутата на две. Което означава, че можем да режисираме малкото си представление възможно най-добре.
— Шефе, имаш ли определен план? — попита Дела Стрийт.
— Разбира се!
— Запознай ме с него!
— Искам Мървин Олдридж да осигури алиби на Хелън Чейни в случай, че полицията реши да я притисне.
— Ще си прехапе езика, ако разбере какво прави.
Мейсън се ухили и спря колата.
— Доста се е изхвърлила, нали? — отбеляза Дела, като оглеждаше къщата.
— Налага й се. Трябва да поддържа реномето си, пък и да има къде да посреща репортерите.
— През последните две-три години действително е постигнала много.
Мейсън кимна, изключи двигателя и мина от другата страна, за да отвори вратата на Дела. После двамата се изкачиха по стълбата до верандата и адвокатът натисна седефения бутон на звънеца. Във вътрешността на къщата се разнесе мелодичен звън.
Вратата отвори лъчезарна брюнетка. Когато видя пред себе си Мейсън и Дела, изражението на лицето й тозчас се промени.
— О, извинете! Мислех, че е… очаквах… Един момент! — Тя се обърна и извика: — Уилям!
От дъното на просторния хол се появи изпълненият с достойнство иконом.
— Да, мисис.
— Търсите ли някого? — попита Хелън Чейни.
— Да, вас! — отговори Мейсън.
— Съжалявам — поклати глава тя, — но тази вечер съм заета и трябва да изляза. Уилям, би ли показал на тези хора… Почакай! Вие не сте ли адвокатът Мейсън?
Той кимна утвърдително. Тя се поколеба.
— Това променя до известна степен нещата. Вие ли искахте да говорите с мен?
— Да.
— Мога да ви отделя няколко минути, но наистина само няколко.