— Може би ще са достатъчни.
— Уилям, покани ги, ако обичаш! — Тя ги погледна с очарователна усмивка: — Веднага се връщам.
Икономът придружи Дела и Мейсън до салона и само след секунда Хелън Чейни се присъедини към тях.
— Моята секретарка — представи адвокатът Дела. Хелън Чейни протегна приятелски ръка:
— Удоволствие е за мен да се запозная и с двамата. Заповядайте!
Те се настаниха. Чейни чакаше леко напрегната. Мейсън започна:
— Искам да ви задам един въпрос, мисис Чейни.
— Да?
— Има известна връзка с Мървин Олдридж.
— Нека бъдем откровени, мистър Мейсън — усмихна се тя. — Отлично разбирам позицията ви. Вие сте адвокат на онази сервитьорка, нали?
Той кимна.
— Убедена съм, че на вас дължи оправдателната си присъда за кражбата на бижутата. Може би ви прави впечатление, мистър Мейсън, че те не бяха намерени.
— Дори много голямо.
— Айрин ми разказа за вас. Очаровал сте я. Каза ми, че ви е направила предложение за споразумение, чийто срок изтича в десет и половина тази вечер. Айрин обича да е наясно със законите и после сама се оправя с паричните проблеми. Аз съм нейна противоположност, мистър Мейсън. Ако желаете да дискутирате някакъв делови въпрос с мен, ще трябва да ви изпратя при адвоката си. Имам си мениджър за финансовите дела, адвокат за правните ми въпроси и импресарио за артистичната ми дейност. При това положение бихме намерили много малко теми за разговор, ако изключим времето, а то е отвратително за моите намерения, въпреки че фермерите посрещат този дъжд с благодарност.
— И все пак ни остава една тема за разговор.
— Коя е тя?
— Пистолетът, който ви купи Мървин Олдридж.
Тя дълго го наблюдава замислено и преценяващо, после предпазливо попита:
— Какво по-точно ви интересува?
— Бих желал да го видя, ако нямате нищо против.
— Защо?
— За да ви спестя известна слава, която няма да ви хареса.
Тя се засмя звънко и на пръв поглед безгрижно.
— Странно нещо, мистър Мейсън! Само преди час някакъв мъж се обади по телефона и каза, че иска да ме види във връзка с много важен за мен въпрос… Икономът попитал за какво става дума и той отговорил: за голяма слава. Сега вие намеквате за възможност да я избегна?
— Правилно сте ме разбрала!
— И мога ли да полюбопитствам какво имате предвид?
— Мисис Чейни, вероятно не ви минава през ум, че в Калифорния продажбата на огнестрелно оръжие се наблюдава от властите. Преди да купиш пистолет, трябва да се подпишеш за него. Всяко оръжие си има номер, който се отбелязва срещу името на купувача. Дубликати от регистрационния документ се изпращат в полицията, при шерифа и при началника на полицията.
— Не виждам каква връзка има всичко това с мен!
— Вашият пистолет може да се окаже свързан с деяние, което да навреди на благополучието ви.
— Говорите с недомлъвки, мистър Мейсън.
— Ще бъда откровен с вас, мисис Чейни. Мисля, че това е вашият пистолет.
— Моят пистолет не може да бъде използван за подобно нещо!
— И защо не?
— Защото е на сигурно място!
— Имате ли нещо против да го докажете?
Тя се поколеба за миг.
— Ще установите — продължи Мейсън, — че оръжието вече не е у вас.
— Бихте ли почакали за момент? Няма да ви отнеме никакво време. — Усещайки погледите им, тя напусна стаята с походка на опитна актриса, нещо, което й беше напълно чуждо само преди няколко години, но сега се беше вкоренило така от дългите часове упражнения, че й беше станало втора природа.
Мейсън хвърли едно око на часовника си и размени поглед с Дела. Изведнъж очите й се разшириха и тя замаха ръце мълчаливо. Адвокатът повдигна въпросително вежди. Дела размаха ръце още по-енергично. Той се приближи до нея. Тя посочи с пръст. Срещу нея бе окачено огледало, което отразяваше друго огледало, а то на свой ред показваше част от осветения коридор и Хелън Чейни, която като обезумяла набираше някакъв телефонен номер.
Мейсън кимна, усмихна се, допря пръст до устните си, за да й покаже да мълчи, и се върна на мястото си.
Дела Стрийт продължи да наблюдава огледалото.
След малко артистката влезе забързана.
— Всичко е наред. Тук е, мистър Мейсън. — Цялото й държание излъчваше самонадеяна увереност. — Пистолетът е на мястото си в спалнята ми, тъй че каквото и да са ви разправяли, интересът ви към мен е безпочвен. — Тя остана права, за да им подскаже, че е време да си тръгват.