Олдридж се окопити от неочакваната атака на Мейсън. Очите му като омагьосани се взираха в празните гнезда на патроните.
— Проследил сте този пистолет? — той зададе този въпрос просто за да печели време.
— Разбира се, че го проследих. Затова съм тук. Погледнете номера му! Една детективска агенция направи проверка и откри регистрацията. Това е един от двата пистолета, които сте купил в Нюпорт Бийч.
— Сигурно има някаква грешка! — Гласът на Олдридж звучеше неубедително.
— Щом това не е пистолетът на мисис Чейни, значи е вашият.
— О, не! Това е невъзможно! Аз… Нека да погледна! — Олдридж рязко смени тактиката.
— Разбира се! — Адвокатът му подаде оръжието.
— Твоят пистолет е горе, Хелън, нали така?
— Съвсем съм сигурна, Мърв!
Олдридж огледа пистолета, после вдигна глава. Беше присвил очи в размисъл.
— Май ви дължа извинение за грубото държание, мистър Мейсън. Страхувам се, че това наистина е моят пистолет. В такъв случай вероятно ca го откраднали от жабката на колата ми! — Той хвърли поглед на номера на пистолета, извади бележника си, приближи се до Хелън Чейни и продължи: — Ще запиша номера, Хелън, да не стане някаква грешка.
Тя погледна в бележника, а след това и номера на пистолета. Лицето й не изразяваше нищо.
— Явно пистолетът е бил откраднат от моята кола! — обърна се Олдридж към Мейсън.
— Кога е станало това?
— Не зная. Оставих го там… Всъщност до този момент не знаех, че липсва. Но щом е единият от двата пистолета, закупени от мен, трябва да е моят. Нали твоят е горе, Хелън?
— Да, Мърв.
— Нека проверим.
И преди някой да отгатне намеренията му и да се намеси, Олдридж се обърна, рязко отвори вратата, тръшна я зад себе си и изчезна в дъжда.
— Съжалявам, ако Мърв ви се е сторил груб — извини се Хелън Чейни. — Много е изнервен. Работата му е изключително напрегната.
— Разбирам — отвърна Мейсън.
— Педантичен е по отношение на точността. Толкова много момичета карат кавалерите си да ги чакат, докато се облекат. Затова сама отворих вратата. Исках да види, че съм готова. Когато позвънихте, помислих, че е той…
— Ясно.
— Наистина оценявам факта, че дойдохте дотук, мистър Мейсън. Сега разбирам, че сте искал да ми спестите някои неприятности. Мога ли да запитам какво се е случило? Защо казахте, че са изстреляни два куршума преди три часа и половина?
— Мисля, че един от куршумите е убил човек!
— Наистина ли? Кого?
— Все още не знам.
— Доста сте загадъчен, мистър Мейсън! — намръщи се тя.
— Може би защото работя със загадки!
— Сигурно.
Входната врата се отвори. Олдридж влезе възмутен.
— Точно както си мислех! Някой негодник е отмъкнал пистолета от жабката на колата. Предупредиха ме да не го оставям там. Мога ли да запитам как е попаднал у вас, мистър Мейсън?
Олдридж му подаде пистолета. Адвокатът го взе и го пусна в джоба си.
— Някой го е подхвърлил на мой клиент.
— Наистина ли?
— И тъй като с него е стреляно, може да е използван за някакво престъпление. Помислих, че ще е разумно да уведомя мисис Чейни, така че адвокатът и рекламният й агент да се срещнат…
— Действително ви дължа извинения, мистър Мейсън — сияеше Олдридж. — Боя се, че бях малко груб с вас. Е, започвам да си мисля, че съм преценил погрешно вашата клиентка мис Бегби. Вярно е, че останалата част от бижутата не се намери, но определени обстоятелства в този случай ме карат да изпитвам противоречиви чувства. Утре ще се свържа с Айрин Кийт. Мисля, че би могло да се направи нещо по този въпрос, някое много изгодно споразумение.
— Благодаря ви — рече Мейсън.
— Скъпа — обърна се Олдридж към Хелън, — позволи ми да се обадя по телефона. Искам веднага да съобщя за кражбата на пистолета. Нали сте записали номера му, мистър Мейсън?
— Ще ви продиктувам цифрите направо от пистолета, щом искате да се обадите. Но мисля, че и вие си ги записахте.
— Разбира се! Колко глупаво от моя страна! Те са тук.
Той набра номера на полицията.
— Искам да съобщя за кражба на пистолет. Току-що установих, че липсва. „Колт «Кобра»“. От тристаграмовите, които пуснаха напоследък. Номерът е… — Олдридж запрелиства бележника си, изпусна го и се обърна към Мейсън: — По дяволите! Имате ли нещо против да хвърля поглед на пистолета.
Адвокатът му го подаде. Олдридж продиктува номера.