— Да, точно така. Имам разрешително. Обажда се Мървин Олдридж от корабостроителници „Олдридж“. Да, нося го за самоотбрана. Доста често закъснявам. Беше в жабката на колата. Зная, че е нередно. Небрежност, но го оставих там и после забравих да го прибера. Не мога да ви кажа точно, но вероятно преди ден-два… О, сега зная къде е. У адвоката Пери Мейсън. Дал му го е един клиент. Мислех, че ще е най-добре, ако ви уведомя.
Олдридж остави слушалката, изправи се и върна пистолета на Мейсън. Двамата сърдечно си стиснаха ръцете.
— Наистина ви дължа извинение, мистър Мейсън.
— Няма защо. Надявам се да прекарате приятна вечер. Довиждане!
Мейсън хвана Дела за ръка. Хелън Чейни излезе на верандата и ги изпрати чак до стълбите.
— Сериозно вали — забеляза тя.
— Действително — отвърна Мейсън и двамата хукнаха към колата. Адвокатът отвори вратата на Дела, изтича от другата страна и се мушна вътре.
— Фантастична игра! — каза Дела, докато колата се отдалечаваше. — Шефе, Олдридж размени ли пистолетите?
— Естествено!
— Но ти знаеш номера… А и той си го записа. Боже мой! — Тя го наблюдаваше през цялото време. — Сега можете да ги обвините.
Мейсън кимна. След малко спря в края на шосето, завъртя барабана на пистолета и го разгледа под светлината на една улична лампа. В гнездата имаше две празни гилзи. Адвокатът приближи оръжието до носа си и помириса дулото, после го подаде на Дела.
— Искаш ли да го помиришеш?
— Мирише само на масло. Не на барут.
— Точно така.
— Шефе, можеш да провериш номера и веднага да разбереш дали този…
— Нямам номерата. Ти ги продиктува на Дрейк.
— Записах единия в бележника си и мога да го сравня с номера на този пистолет…
— Защо ще го правиш?
— Можем да се свържем с Пол и да разберем…
— Защо?
— Ами за да докажем, че е разменил пистолетите!
— Каква полза?
— Какво?
— Че знаем за размяната на пистолетите.
— Това ще означава… — Дела Стрийт изведнъж млъкна и го погледна с широко отворени, объркани очи.
— Досети се! — рече Мейсън и пусна оръжието в джоба си. — Ние сме невинни душици. Не знаем за никаква размяна и дори и за миг не сме и помисляли да обвиним Мървин Олдридж, че е извършил такова нещо. Не и човек от неговия ранг. Пък и никой няма да ни повярва. Ще си помислят, че лъжа и искам да защитя моя клиент.
11
Докато пътуваха към Холивуд, Пери Мейсън беше в изключително добро настроение.
— Къде отиваме, шефе? — запита Дела.
— Мислех да се качим отново на мястото на престъплението. Но преди това ще се обадя на Пол. Искам да му дам колкото се може повече време.
— Ако смяташ да му телефонираш, преди да тръгнем нагоре, тук е последната ти възможност.
— Май си права!
— Мейсън спря колата пред една телефонна кабина.
— Ти ли ще се обадиш, или аз?
— Обади се ти. Разбери какви са новините и кажи на Пол, че ще се свържа с него по-късно.
— Отнасяш се прекалено небрежно към случая — изгледа го проницателно тя.
— Но какво искаш? Нашата клиентка е стреляла срещу човек, който се е опитал да я нападне. Може вече да са установили, че той е престъпник с дебело полицейско досие.
Дела ядосано грабна монетата от ръката му и се втурна навън. Мейсън се настани удобно на седалката и дори не обърна внимание на изражението на лицето й. Избра цигара от табакерата, почука я в нокътя на палеца си, постави я между устните си, сетне я запали, издуха облаче дим и затвори очи.
В телефонната кабина Дела разшири очи от напрежение. Тя извади бележника си, записа нещо и като остави слушалката да виси, се завтече към колата.
— Шефе! — Гласът й беше изпълнен с ужас.
— Какво се е случило?
— Убитият в колата е Стивън Мерил! Идентифицирали са го и като Стонтън Вестър Гладън, мошеник, търсен за фалшификация и измама. Същият, който задигна малкото наследство на Ивлин Бегби. Тя е направила оплакване срещу него и оттогава има досие в полицията.
— Ами!
— Убийството въобще не е било извършено така както го описа Ивлин Бегби. Било е предумишлено убийство!
— Наистина ли?
— Когато колата е полетяла надолу, фаровете й не са били запалени. А и някои други подробности не съвпадат с версията на Ивлин. По обяд тя се е обадила и е оставила съобщение за Мерил. Полицията го научила от Руби Инуд, жената, с която Бегби е говорила по телефона. Тя живее в същата къща. Мерил намерил някакви пари. Никои не знае откъде. Разполагал със седем хиляди и петстотин долара, които показвал на свои познати. Разправял, че трябва да се откупи от Ивлин Бегби, затова й телефонирал и си определил среща с нея.