Поройният дъжд плющеше по циментовия паркинг, барабанеше по покрива на ресторанта и се изливаше на поточета по стрехите. На паркинга имаше две полицейски и няколко репортерски коли. А също и една-две коли на клиенти. Явно оплакването на Джо Падена, че хората нямат желание да пътуват с автомобили до кръчмичката в такава дъждовна вечер, беше оправдано. Мейсън паркира колата си, изключи светлините и угаси двигателя. Някакъв репортер, който гледаше през големия френски прозорец, изведнъж грабна камерата си и хукна към вратата. Няколко минути по-късно блесна светкавица и заслепи адвоката.
Сержант Холкъм излезе разгневен като лъв.
— Мейсън, къде по дяволите е клиентката ви?
— Последния път, когато я видях, беше изпаднала в истерия. Мисля, че я заведоха на лекар.
— Адреса?
— Не го знам.
— Бил Ферън ми каза, че ви е дала пистолета, с който е стреляно.
— И какво от това?
— Не се правете на глупак, Мейсън! — Холкъм беше раздразнен. — Вие сте адвокат! Пистолетът е доказателство. Искаме го! Трябваше да го предадете в полицията!
— Ферън не ви ли каза, че му предложих да огледа пистолета, а той ми отговори…
— Но тогава не е знаел, че с него е извършено убийство!
Около тях вече се бяха насъбрали репортери, които не обръщаха никакво внимание на дъжда.
— Убийство ли казахте?
— Добре ме чухте! Убийство!
— Мисля, че много погрешно разглеждате случая — успокои го Мейсън. — Някакъв човек направил опит да задържи мис Бегби…
— Не ми разправяйте врели-некипели — изрева Холкъм. — Спестете ги за съда! Къде, по дяволите, е този пистолет?
— Пистолетът ли? — Мейсън погледна към колата и се намръщи. — Това, което казахте, сержант, хвърля нова светлина върху случая.
— Не се шегувам, Мейсън. Знам всичко за пистолета. Нов модел „Колт“, много лек, джобен формат, 38-и калибър. Говоря като служебно лице. Извършено е убийство и е стреляно именно с него. Това го превръща във важно доказателство. А сега, ако смеете, продължавайте да укривате доказателствата по този случай, но тогава ще ви обвиня в нарушаване на закона. Ще предадете ли пистолета, или не?
За миг Мейсън се поколеба, после отвори колата, протегна ръка към жабката, но спря.
— Я почакайте, сержант! Нямам нищо против да ви предам веществено доказателство по случая, но ако го направя, няма да е по заповед за предоставяне на пистолет, с който е извършено убийство. Ако ми искате оръжието, за което вярвам и знам, че е същото, с което Ивлин Бегби е стреляла…
Сержант Холкъм сграбчи Мейсън за реверите и го блъсна. Сетне отвори жабката, бръкна вътре и победоносно извади оръжието, завъртя барабана, със задоволство отбеляза наличието на двете празни гилзи и го пусна в джоба си. Репортерите се скупчиха и заблъскаха. Блеснаха светкавици. Един от тях се обади:
— Сержант, бихте ли повторил действията си? Нека заснемем отблизо как вадите пистолета от жабката.
Холкъм изпълни молбата му с голяма охота. Мейсън остана мрачен встрани до приключването на снимките. Сержантът се обърна към него:
— Искам да ни предоставите Ивлин Бегби!
— Веднага, щом лекарят разреши.
— Тази лекарска пасмина! — възкликна Холкъм. — Банда некадърници! Скрили сте я някъде!
— Не зная къде е. Освен това мисля, че нямате право да бърникате в колата ми…
— Глупости! Няма смисъл да споря с вас. Получих, каквото исках.
Той се обърна и закрачи към кръчмата. Мейсън се възползва от обстоятелството, че репортерите и фотографите се тълпяха около сержанта, за да заснемат пистолета в едър план, заобиколи автомобила си, седна зад кормилото, запали и преди някой да го забележи, се отправи към Холивуд.
13
Мейсън седеше до леглото. Дела Стрийт отмести подноса с остатъците от закуската. Облякла една от нейните нощници, Ивлин се облегна назад и се усмихна на Пери Мейсън.
— Как се чувствате? — запита я той.
— Фантастично! Главата ми още се върти, но сънувах прекрасен сън.