Тя кимна разбиращо.
— Ще ви се наложи — продължи Мейсън — да преживеете нещо неприятно.
— Какво?
— Да попаднете в предварителния арест.
— Ще го понеса. Аз… вече започвам да свиквам.
— Искам нещо от вас.
— Хайде, изплюйте камъчето!
— Да говорите!
— Какво трябва да кажа, мистър Мейсън?
— Всичко. Искам да разправите на вестникарите за разбития си живот. Как малкото наследство, което е трябвало да ви отведе в Холивуд, ви е било отнето. Всичко за средствата, които Стонтън Вестър Гладън е използвал, за да ви измами!
— Няма ли да им дам допълнителен коз? Това не е ли мотив за извършване на престъпление? Няма ли така да потвърдя, че съм имала причини да го убия?
— Наистина. Но те ще открият всичко това рано или късно. Много по-добре ще бъде за вас, ако първа им го кажете. Вестниците ще изпратят много драскачи на сълзливи репортажи. Ще се интересуват от живота ви. Разкажете им го. Подчертайте, че сте учила актьорско майсторство.
— Но това също ме прави уязвима. Ще излезе, че разказвам роман и притежавам достатъчно сценично майсторство да го изиграя добре.
— Точно това целя. Искам репортерите да се запитат дали сте завършена актриса, която протака следствието, или сте честно и искрено момиче, което казва истината. Колкото повече са коментарите, толкова по-голяма популярност ще придобиете. Колкото повече небивалици съчинят за това дали сте наивно искрено същество, или изпечена лъжкиня, толкова повече ще нараства престижът ви на артистка.
— Хубава Поли! Внимавай сега! Ето ти бисквитка — изкрещя папагалът.
— Разкажете им абсолютно всичко. Цялата история. В момента, в който се опитате да скриете нещо, ще се оплетете в паяжина. Това ще ви попречи да разкриете цялата си индивидуалност. Не ще успеете да ги убедите. Защото през цялото време ще си мислите за премълчаното. Точно затова искам да се изправите пред тях и да излеете душата си.
— А пред полицията?
— По същия начин. Повтаряйте им всичко отново и отново, колкото пъти ви попитат. Не скривайте нищо!
— Много съм доволна.
— От какво?
— Че ме съветвате да постъпя така, мистър Мейсън. Защото в края на краищата аз съм невинна. — Тя го погледна право в очите като леко ококори своите.
— Отличен трик.
— Кой?
— Този с ококорването, когато поглеждате някого и искате да ви повярва.
— Но това не е трик, мистър Мейсън! Аз съм искрена…
— Склонен съм да ви вярвам — усмихна се Мейсън, — защото моето златно правило е винаги да вярвам на клиента, но това беше трик. Забелязах, че го правехте и преди.
За миг тя се понамръщи, но после внезапно се разсмя:
— Май имате право… Толкова дълго съм го упражнявала пред огледалото, че ми е станало навик. Затова се подразних, когато намекнахте, че го правя съзнателно. Всъщност това е едно от нещата, които Стонтън Вестър Гладън ме караше да отработвам. Не е ли смешно, че съм принудена да използвам същия трик по повод… на неговата смърт?
— Лекарят, при когото бяхте, е на тръни. Полицията е съобщила описанието ви и той се чувства задължен да им се обади, особено след като вече не се нуждаете от грижите му. Скоро полицията ще бъде тук. Лекарят ще ги уведоми, че мис Дела Стрийт ви е довела тук, настанила ви е в леглото и той ви е инжектирал успокоително.
— С колко време разполагам?
— Само за един душ и да се облечете.
Тя се изправи.
— Дела и аз ще излезем. Изкъпете се и се облечете. Полицаите ще бъдат тук след двадесетина минути.
Мейсън отвори вратата пред секретарката си, а после внимателно я затвори, след като излязоха. Тя го погледна въпросително. Адвокатът тихичко й каза:
— Твърде много се забъркахме, Дела. Вече няма връщане назад! Що се отнася до мен, ще посрещна събитията лице в лице.
— Лицето е хубаво, но още по-хубава е фигурата.
14
Франк Нийли сякаш бе обзет от сценична треска. Случаят с Ивлин Бегби бе отразяван непрекъснато от вестниците само защото в него беше замесена една филмова звезда и имаше доста противоречия. Когато двамата с Пери Мейсън влязоха в заседателната зала, очите им бяха заслепени от светкавиците на фоторепортерите.