— Мистър Мейсън! — прошепна той. — Не знам какво да правя. Струва ми се направо нахално да бъда редом с вас. Аз…
— Дръжте се така, сякаш сте врял и кипял в тия дела. Отпуснете се. Главната ви задача е да следите зорко доказателствения материал и да използвате ситуациите така, че да са в интерес на клиента ви.
— Ако версията на сержант Холкъм излезе вярна, нашата клиентка ще изпадне в твърде неблагоприятно положение.
— Ако заяжданията на полицията по дадено дело са основателни — каза Мейсън, — нещата винаги изглеждат зле за обвиняемия. Всичко, което можем да сторим, е да следим внимателно фактите… Започва! Ето го и съдията!
Съдията Кипън влезе в заседателната зала.
— Дело „Народът срещу Ивлин Бегби“! — произнесе той, след което присъстващите в залата бяха призовани към ред и тишина.
— Давам думата на обвинението!
— Давам думата на защитата!
— Призовете свидетелите си! — обяви съдията. Джефри Строн, прокурор сравнително отскоро, се радваше на блестяща адвокатска кариера. За него пишеха, че изразил желание да се „счепка“ с Пери Мейсън в съдебната зала и „да му натрие носа“. Той призова своя пръв свидетел Хари Боулс.
Нийли се наведе и прошепна на Мейсън:
— Кълна се, за мен ще бъде удоволствие да видя, как ще го разкъсате.
Изглежда и Джефри Строн долови отношението на защитата. Той се изправи, усмихна се саркастично и след като свидетелят се закле и отговори на предварителните въпроси, го запита:
— Познавахте ли Стив Мерил?
— Да.
— Къде е той сега?
— Мъртъв е.
— Видяхте ли тялото му?
— Да, мистър, видях го.
— Къде?
— В моргата.
— И разпознахте в него Стив Мерил?
— Да.
— Ваш ред е — обърна се прокурорът към Мейсън. Адвокатът се усмихна на Боулс:
— Откога познавате Стивън Мерил?
— Отскоро. Случи се така, че той ми намери апартамент в сградата, в която живееше.
— Мистър Боулс, познавахте ли починалия по времето, когато се е подвизавал под името Стонтън Вестър Гладън?
— Протестирам! Въпросът е неуместен и отвлечен! — прекъсна го Строн.
— Но това е разпит, ваша милост!
— Момент! — Съдията Кипън се наведе напред и погледна адвоката над очилата си. — Това е предварителен разпит. Не е редовното дело. Целта на разпита е да установи извършено ли е престъпление и ако е така, какво е участието на обвиняемата в него. Ето защо съдът няма намерение да изслуша множеството технически аргументи по протестите, нито пък ще позволи делото да се превърне в спектакъл. Ще подкрепя дебатите по същество, но ще пресека всеки опит за фойерверки от страна на когото и да било. А сега — протестът се отхвърля. Отговорете на въпроса!
— Познавахте ли починалия, когато е бил известен като Стонтън Вестър Гладън? — повтори въпроса си Мейсън.
— Не. В деня на смъртта си той ми каза, че някога е използвал това име.
— Това е всичко.
— Обвинението има ли още въпроси?
— Не, ваша милост.
— Свидетелят е свободен. Кой е следващият?
— Уилям Ферън.
Ферън излезе напред, закле се и каза, че е разпитал обвиняемата в „Джошуа трий кафе“ в нощта на престъплението.
— Тя направи ли някакви изявления?
— Да.
— Как бяха дадени те — по принуда, или доброволно?
— В присъствието на нейния адвокат! — усмихна се Ферън.
— Мистър Пери Мейсън?
— Точно така.
— И какво съобщи тя?
Ферън повтори историята, която Ивлин му беше разправила. След това свидетелят разказа за пътуването по планинския път, за разрушената мантинела, открития труп и за всичко останало, което се бе случило.
— Можете да задавате въпроси — рече Строн.
— Нямам въпроси.
— Повикайте сержант Холкъм! — обяви Строн. Сержант Холкъм пристъпи напред, положи клетва и с изражение на нарастващо задоволство се настани на свидетелския стол, сякаш се готвеше да остане вечно там. В отговор на преките въпроси на Строн той уточни поста си в градската полиция, поясни, че градският отдел „Убийства“ е бил повикан от шерифа, когато се е разбрало, че откритото тяло е в пределите на града.