— Така че нямам нищо против той да отговори на този въпрос. Какво открихте, сержант?
— Пистолетът е бил продаден на някой си Мървин Олдридж в един магазин за спортни стоки в Нюпорт Бийч на двадесет и пети миналия месец. Установих, че Мървин Олдридж е носел оръжието за самоотбрана и има разрешително за това. Държал го е в жабката на колата си, откъдето му е било откраднато…
— Почакайте малко — прекъсна го съдията. — Не виждам причина да се изслушват свидетелски показания, взети от друго лице. Тук ли е мистър Олдридж? — обърна се той към градския прокурор.
— Да, ваша милост.
— Предлагам сержант Холкъм да отстъпи свидетелското място на мистър Олдридж — обади се Мейсън.
— Момент — намеси се Строн. — Нямам нищо против да бъде призован мистър Олдридж. Дори имам намерение самият аз да го сторя. Той ще бъде свидетел на обвинението. Но не виждам смисъл да бъде призован сега. Що се отнася до въвеждането на това оръжие като доказателство, то е само за да се потвърди, че пистолетът е принадлежал на обвиняемата и че с него е бил убит Стивън Мерил.
Съдията Кипън погледна Мейсън и каза:
— Бих желал да чуя мнението на защитата по този въпрос.
— От правна гледна точка становището на обвинението е напълно издържано, но искам да изтъкна две обстоятелства. Първо, обвинението още не е доказало, че именно с това е бил убит Стивън Мерил. И второ, не е доказано, че това оръжие е принадлежало на обвиняемата.
— Какво целите с това? — намеси се Строн. — Нали вие сам дадохте пистолета на сержант Холкъм?
— Той го взе от колата ми. А аз не съм обвиняемата.
— Вие я представлявате.
— Само като адвокат. Не съм споменавал каквото и да било за пистолета. Ако задам още няколко въпроса на сержант Холкъм, може би ще изясня тази загадка. — И Мейсън се обърна любезно усмихнат към него: — Сержант, когато пристигнах в „Краункрест“, вие дойдохте при мен и поискахте пистолета, който ми е бил даден от Ивлин Бегби, нали така?
— Да. Мисля, че казах „пистолета, който е бил използван при убийството“.
— Не е ли вярно, че след това ме блъснахте встрани, отворихте жабката и взехте пистолета, който идентифицирахте преди малко?
— Вие не ми го дадохте и бях принуден сам да го взема.
— Това са формалности — прекъсна ги съдията.
— Защитата има ли сериозни основания да твърди, че това оръжие не е използвано при убийството? Не е ли от значение за нея убийството да не е предумишлено?
— Ваша милост, настоявам да бъде категорично установено дали това е оръжието на престъплението, или не!
— Мога ли да запитам защо? Желателно е адвокатите на двете страни да се споразумеят по въпросите, по които няма спор.
— Този пистолет е изпитан и пробните куршуми са сравнени с фаталния. Просто искам да прибавят и това доказателство, така че обвиняемата да има възможност да се запознае със снимките и да подготви добре защитата си.
— Разбирам мотива ви. Мисля, че може да се приеме. Мистър Строн, вие без съмнение разполагате с балистичния доказателствен материал. Защо не го предоставите? И след като се докаже, че пистолетът е принадлежал на обвиняемата, вие…
— Там е въпросът, ваша милост — отвърна Строн, — че фаталният куршум е силно деформиран от едната страна.
— Искате да кажете, че той не може да бъде разпознат? — запита съдията.
— Бих желал да задам още няколко въпроса на свидетеля, за да изясня този проблем.
— Продължавайте!
— Ако съдът разреши, ще ви запозная с някои обстоятелства, които са толкова уличаващи, че не повдигат никакви въпроси. Може би прекалено рано представих пистолета като веществено доказателство. Сержант Холкъм, носите ли калъфката за възглавница, с която е била покрита главата на жертвата?
— Да — сержантът отвори чантата си и извади окървавената калъфка.
— Открихте ли някакъв печат от пералня?
— Да.
— Намерихте ли и други калъфки със същия знак?
— Да.
— Къде?
— В „Краункрест“, в помещението, където държат бельото.
— Огледахте ли леглото на обвиняемата?
— Да.
— Кога?
— Почти веднага, след като пристигнах на мястото.
— Какво открихте?
— На леглото имаше две възглавници. Едната беше с калъфка, другата нямаше.
— А сега за калъфката върху главата на Стив Мерил. Преди или след неговата смърт е сложена?