— Сравнихте ли куршума от дървената подпора с пробните, изстреляни от вас?
— Да.
— Кажете ни като специалист дали открихте тези характеристики, така че да идентифицирате пистолета, от който е бил изстрелян куршумът?
— Да. И видовите, и микрохарактеристиките, така че мога с абсолютна точност да твърдя, че куршумът е бил изстрелян от този пистолет.
— Какво ще кажете за смъртоносния куршум? Той е бил изваден и също ви е бил предаден.
— Да, мистър, но той е доста деформиран. Въпреки това успях да определя видовите му характеристики и съм сигурен, че е изстрелян от „Колт“ 38-и калибър от посочения вид.
— Можете ли да кажете нещо за микрохарактеристиките?
— В настоящия момент не съм в състояние да направя заключения относно индивидуалните и микрохарактеристиките. По-голямата част от куршума е силно деформирана.
— При това положение, ваша милост — обърна се Строн към съдията, — ще подновя предложението си този пистолет да бъде представен като веществено доказателство.
— Протестирам! — обади се Нийли и се надигна, излъчвайки гърди. — Това е неквалифициран и неудачен подход! Няма законова база! Няма връзка!
Съдията Кипън го погледна. В очите му се четеше симпатия, но и неумолима решителност.
— Да видим правилно ли съм ви разбрал, мистър Нийли — рече той. — Само защото фаталният куршум не може да бъде идентифициран, вие възразявате срещу представянето на оръжието като доказателство, след като е прието, че то е било у обвиняемата?
— Не сме признавали, че е било у нея. Пистолетът се намираше у мистър Мейсън!
Съдията поклати глава.
— Може би съзирате някакви формални различия, но когато става въпрос за този съд, аз нямам намерение да изпадам в излишен педантизъм. Вие протестирате не срещу твърдението, че пистолетът е принадлежал на обвиняемата, а срещу прилагането му като веществено доказателство.
— Но никой не знае със сигурност дали мъжът е убит с това оръжие — не отстъпваше Нийли.
— Има прекалено много данни, че именно това е оръжието. Обвиняемата е разказала на заместник-шерифите, че е стреляла с пистолет по кола, шофирана от маскиран човек.
— И е напълно очевидно, че това не може да е бил убитият! — намеси се Мейсън и се изправи.
— А защо не? — попита съдията.
— Защото от свидетелските показания на обвинението става ясно, че калъфката е била сложена на главата му, след като вече е бил мъртъв.
— Обвинението твърди, че тъкмо този факт доказва вината на обвиняемата!
— Точно така. А твърдението на обвиняемата доказва, че тялото не може да е на човека, по когото тя е стреляла.
— Какво? Как така? — изправи се внезапно съдията. — Искате да кажете, че на оня път е имало двама души, маскирани по един и същи начин?
— А защо не? Нека обвинението да докаже своята версия.
— Ако това е само формалност — поклати глава съдията, — ще приема всичките ви възражения относно доказателствения материал, но не и за оръжието. Но ако тук има нещо…
— Ваша милост, настоявам съдът да назначи нов оглед на мястото.
— Какво ще излезе от това? — попита съдията.
— Ние подготвяме защита. Мисля, че съдът ще я разбере само ако се запознае с мястото.
— Момент! — Джефри Строн се бе изправил и гласът му кънтеше от ярост. — Всеизвестен факт е, че защитата прибягва до театрално-правни фойерверки по време на предварителния разпит. Но това не е неговата цел! Целта му е да се установи извършено ли е престъпление, или не и дали има достатъчно доказателства, че обвиняемата го е извършила. Смятам, че наличните доказателства са достатъчни съдът да отговори на този въпрос утвърдително.
— Да — каза съдията. — Съдът е склонен да се съгласи с прокурора, мистър Мейсън.
— Отлично! — той седна.
— Но, мистър Мейсън, нямах намерение да ви преча да изложите по-нататъшните си аргументи.
— Няма място за спор. От събраните досега доказателства става ясно, че е убит човек и че обвиняемата има пръст в това.
— За какво спорим тогава? — попита съдията.
— Ами предлагам на съда засега да не дава ход на делото.
— Протестирам! — намеси се Строн. — Чувствам, че…
— Нима искате да попречите на обвиняемата да изложи още доказателства?
— Не! Разбира се, че не! Но… Ето ни отново изправени пред ефектното желание съдът да се запознае с мястото, където е било извършено престъплението. Разполагаме с фотографии.