— Добре, започваме. Готов ли сте?
Нийли кимна.
— И тъй — Мейсън насочи пръст към младия адвокат, — твърдите, че сте видял, как ответницата вади куфар от багажника на колата, оставя го на земята и се навежда да го отвори?
— Да — каза Нийли и добави отмъстително: — Това действително беше ответницата и аз я видях да го прави.
— Когато ви помолих да го демонстрирате, показахте и как го е направила. Наведохте се от кръста надолу, без да свивате колене.
— Точно така. По същия начин се наведе и тя.
— Не сте имал друг повод да я забележите, нали?
— Какво имате предвид?
— Ами, някаква жена просто вади куфар от кола, паркирана срещу мотел. Няма нищо необикновено в това. Случва се всеки Божи ден.
— Да. Предполагам, че е така.
— И тъй не я забелязахте точно тогава, нали?
— Напротив — ухили се Нийли победоносно. — Забравяте, вече казах, че когато се наведе, вниманието ми беше привлечено от краката й.
— Видяхте краката й, така ли?
— Ами, да.
— И те привлякоха вниманието ви?
— И още как!
— Хубави крака?
— Много хубави!
— И ги забелязахте, когато тя се наведе?
— Да. Палтото й се повдигна и аз… ги зърнах…
— Видяхте достатъчно от тях, за да ви направят впечатление?
— Точно до коляното.
— И казахте, че е извадила нещо от куфара?
— Точно така.
— Какво направи с него?
— Сложи го в джоба си.
— В джоба на дрехата под палтото, или в джоба на палтото?
— В джоба на палтото.
— Много добре. И тъй, тя трябва да е била с палтото, когато е пъхнала онова нещо, каквото и да е било то, в джоба му?
— Да. И в двата джоба. Сетне затвори куфара и го остави в багажника.
— Това палто е с доста широки поли. Ще помоля ответницата да излезе напред и да го облече. След това нека се обърне с гръб към съдебното жури и да се наведе така, както свидетелят Боулс описа. Така ще разберем каква част от краката й е могъл да види.
Нийли погледна Мейсън и очите му се разшириха от учудване.
— Боже мой, въобще не помислих за това!
— Също и Боулс. Сега, докато изпълнявате неговата роля, ще ви задам още няколко въпроса. Казахте, че тогава сте видял ответницата за първи път. А кога я видяхте за втори път?
— В полицейския участък в Корона между лицата за разпознаване.
— Не ви питам това — Мейсън размаха укорително пръст в лицето на младия мъж. — Питам ви кога я видяхте за втори път?
— Ами… Сред лицата за разпознаване.
— Сигурен ли сте?
Нийли кимна, но изражението на лицето му говореше за неувереност.
— Не сте много убедителен — засмя се Мейсън.
— В интерес на истината не съм задавал въпросите на Боулс по този начин.
— Защо?
— Мислех, че няма да има никаква полза. Нали разбирате, свидетелят даде показания, че я е забелязал при колата и след това я е разпознал в полицейския участък в Корона.
— Уточни ли, че тогава я е видял за втори път?
— Не — призна Нийли. — Само намекна, но не беше твърде многословен.
— Не изпускайте този факт — посъветва го Мейсън. — Разберете дали след като е отишъл в полицията и е дал описанието й, полицаите не са прибрали момичето. Трябва да установите дали не са му дали възможност да я види предварително, а след като я е идентифицирал, не са я поставили между лицата за разпознаване.
— Но това вече е предрешаване на делото, защото той сигурно пренася впечатлението си тогава, когато я е видял в редицата между лицата за разпознаване.
— Оставете настрана впечатлението му. Досаждайте му. Атакувайте го. Не му давайте възможност да мисли между въпросите. Отговори ли на един, веднага задавайте друг.
— Не мога толкова бързо да измислям въпросите. Над това се мъча още от сутринта. Щом се замисля какво да го питам, и главата ми се изпразва.
— Не го допускайте. Засипвайте го с въпроси. Каквито и да са. Питайте го какво е било времето. Какви са били гумите на автомобила. Дали са били с бели джанти. Питайте го къде точно е била паркирана колата, на колко метра от ъгъла, на колко сантиметра от бордюра. Питайте го какво е правил там, дали е вървял или защо е спрял да върви. Ако е спрял, за да наблюдава момичето, уточнете кога е станало това. Колко време е стоял там. Питайте го защо е бил на това място, колко дълго е останал, къде е отивал, какво го е спряло, кога е тръгнал отново. Просто го засипвайте с въпроси и непрекъснато го следете като ястреб, активизирайте цялата си способност да се концентрирате, помнете всичко, което казва, съпоставяйте отговорите, за да търсите слабото място.