Выбрать главу

— Донесете ги — нареди съдията, — ще ги разгледам. След това, ако реша, че е необходимо да се запозная с конкретната обстановка, ще го направя!

— Ваша милост, желаете ли да призова фотографа, за да идентифицира снимките?

— Това би било законния начин, освен ако…

— Приемам — прекъсна го Мейсън. — И ние, като прокурора, искаме да пестим време. Ако той ни даде честната си дума, че снимките са направени под негово ръководство и наблюдение от квалифициран фотограф и че представят вярно картината на престъплението, ние приемаме те да бъдат внесени като веществено доказателство.

— Отлично, ваша милост — рече Строн и с усмивка се обърна към Мейсън: — Май бях несправедливо критичен към вас, мистър. Оценявам сътрудничеството ви по този въпрос.

— Радвам се — отговори Мейсън. — Макар че вероятно по-късно ще възобновите критиките си.

— Снимките са номерирани от едно до десет включително — обърна се Строн към съдията — и на гърба на всяка от тях е описано какво показва.

— Мога ли да получа копия? — попита Мейсън.

— Разбира се! — Строн му подаде десет лъскави фотоса с размер осем на десет.

Двамата адвокати внимателно заразглеждаха снимките. Мейсън избра една от тях и докато я изучаваше, бавно се изправи.

— Ваша милост, бих желал да насоча вниманието на съда и прокурора към фотография № 7, която отразява, както е посочено на гърба й, дървената подпора, където е намерен куршумът.

— Снимката е пред мен — реагира съдията. — Какво ви вълнува?

— Съдът ще забележи зад подпората и малко вляво един дъб. На него се вижда особено петно, на тридесетина сантиметра от земята, от лявата страна. Малко бяло петно с тъмен център…

— Да, да! Виждам го! — прекъсна го съдията.

— Прилича ми на дупка от куршум — завърши Мейсън и седна.

— Ваша милост — обърна се Строн към съдията, — явно е някакъв дефект на снимката или дървото. Ход, твърде показателен за тактиката на отлагане и объркване. Не може да бъде дупка от куршум, защото… — И внезапно млъкна.

— Защо да не може? — попита Мейсън.

— Защото — измърмори Строн — от пистолета са изстреляни само два куршума.

— Точно така. Единият от куршумите беше идентифициран като изстрелян от този пистолет и попаднал в дървената подпора. Моята клиентка заяви пред районния шериф, че два пъти е дръпнала спусъка, стреляйки напосоки. И ако се окаже, че вторият куршум е попаднал в този дъб, ще имам пълното основание да твърдя, че трупът, намерен в дерето…

— Ако съдът позволи — прекъсна го Строн, — това е абсурдно! Не зная дали сме свидетели на един от гениалните капани на защитата, но пистолетът беше у защитника на обвиняемата. Какво би му коствало да изстреля един куршум в дървената подпора, друг в дъба и после да пледира, че това е идеалното алиби за клиентката му?

— Припомнете си думите на сержант Холкъм — усмихна се Мейсън, — който заяви, че е видял дупката в дървената подпора непосредствено след като е пристигнал на местопрестъплението, а той е бил там, преди да си е тръгнал общинският шериф.

— Но сержант Холкъм не е споменал нищо пред шерифа за дупката в подпората? — Строн беше напълно объркан.

— Да не би да поставяте под съмнение достоверността на показанията на собствения си свидетел? — попита Мейсън.

— При създалите се обстоятелства — намеси се съдията — съдът реши да огледа мястото! Няма да ни отнеме много време. Ще отидем дотам и ще огледаме и онова петно на дъба. Мистър Редфийлд, съдът би желал да дойдете с нас, за да изразите мнението си за следата в дъба!

— Да, ваша милост.

Предугаждайки драматичния обрат на това иначе рутинно дело, вестникарите и репортерите се втурнаха към телефоните, докато съдията намръщен и замислен напускаше залата.

15

Върволицата от коли, която се виеше по стръмния планински път, спря, когато стигна до наскоро поправената мантинела.

Придавайки си голяма важност, сержант Холкъм се обърна към съдията:

— Колата е излетяла точно оттук, ваша милост.

— Къде е дървената подпора, в която е намерен другият куршум? — запита съдията със снимка в ръка.

— Да, да, виждам!

— Ето го дъбът — намеси се Мейсън. Недоверието, което се четеше в погледа на съдията, се замени с нарастващ интерес, когато се обърна към дървото.