Выбрать главу

— Много странно… Разбира се, ваша милост, ние не поемаме отговорност за този куршум.

— Не ви моля да поемате отговорност за никакъв куршум — отсече съдията, — но определено мисля, че полицията трябва да поеме отговорността за едно задълбочено разследване.

— Но полицията не носи цялата отговорност! Най-напред се прие, че убийството е извършено на територията на общината — оправда се Строн. — И едва тогава градската полиция се зае със случая…

— Правото е изкуство — прекъсна го съдията — да се приложи правосъдие за факти, които са предварително потвърдени и са изложени в подходящ вид пред съда. Когато фактите не са събрани по съответния начин, законът попада в тъмнина… Ето защо стават и съдебни грешки. Когато това се случи, обществеността обвинява закона. А той няма никаква вина. Виновно е небрежното и неправилно проведено разследване. Искам този случай да се разследва основно. Връщам се в съда и ще възобновя заседанието днес в три часа следобед. Това ще ви даде възможност да огледате нещата от всички страни и се надявам този път по-подробно, поне що се отнася до новопоявилите се данни!

— Съжалявам, ваша милост! Следователите разпитаха мисис Юнис дали е чула изстрели! Тя не им каза за куршума…

— Защото не знаех за него — оправда се мисис Юнис. — Открих го едва тази сутрин. За каква ме мислите? Да не съм телепат? Освен това никой не ме е питал за куршум! Не ме помолиха и да огледам къщата. Питаха ме само дали съм чула изстрели! Не се опитвайте да ме изкарате мен виновна за това, младежо!

— Почакайте! — бързо я прекъсна Строн. — Не ме разбрахте.

— Но няма причина вие да не ме разберете! — отвърна му тя.

— Имате право! — намеси се с усмивка съдията. — Ще възобновя заседанието в три часа. Ще продължим оттам, където прекъснахме тази сутрин.

16

Новината се беше разнесла мълниеносно и когато съдът възобнови заседанието в три следобед, залата беше претъпкана.

Градският прокурор Хамилтън Бъргър, мъжага с гръден кош като бъчва и врат на бик, се беше заел лично със случая и сега седеше до Строн. От цялото му поведение лъхаше закана, че не е човекът, който ще позволи да си правят шеги с него.

Съдията се появи точно в три часа. Залата беше призована към тишина и Кипън с измамно мек глас произнесе:

— „Народът срещу Ивлин Бегби“. Предварително задаване на въпроси. Готови ли са страните?

— Готови — обяви Строн.

— Защитата също — обади се и Мейсън.

— Мистър Строн, в името на правилното разбиране на доказателствата, съдът иска да го запознаете най-общо с онова, което открихте на местопрестъплението.

Строн се изправи.

— Освен куршума, намерен в къщата на мисис Юнис, за който бихме желали да разпитаме мистър Редфийлд, открихме още един в стеблото на дъба. Този куршум също беше изваден от мистър Редфийлд. Искаме да му зададем въпроси и за него.

— Много добре! Мистър Редфийлд беше на свидетелския стол и въпросът, който по това време стоеше пред съда, бе дали да приеме като доказателство пистолета, за който обвинението твърди, че е оръжието на престъплението. Мистър Редфийлд, заемете свидетелското място. Вече сте положил клетва и сте определен за експерт.

Строн се изправи отново.

— Искам да ви попитам за куршума, намерен в дъба…

— Да уточним нещата от самото начало — прекъсна го съдията. — Да номерираме смъртоносния куршум с № 1, този от подпората с № 2, от дъба с № 3, а куршума от къщата на мисис Юнис с № 4. Задоволява ли ви това?

— Напълно — отвърна Строн.

— Съгласен съм, ваша милост — отговори и Мейсън.

— Чудесно! Тогава ги обозначаваме по този начин. Сега, мистър Редфийлд, вие ще говорите за куршум № 3, изваден от дъба.

— Да.

— Какво открихте? — попита съдията, изземвайки от прокурора правото му да задава въпроси.

— Ами куршум в стеблото. Беше влязъл под ъгъл, като е отчупил парче кора. Открих, че куршумът е изстрелян от въпросния пистолет, който обвинението настоява да представи като веществено доказателство № 1.

— Няма никакво съмнение, че куршумът е изстрелян от този пистолет, така ли?

— Никакво, ваша милост!

— В такъв случай имаме три изстреляни куршума от този пистолет и само две празни гилзи.

Хамилтън Бъргър се изправи тежко:

— Ваша милост! Моля да бъда изслушан по този въпрос. Мисля, че е налице съзнателен опит от страна на някого, когото в момента няма да назова, въпреки че се надявам да го сторя преди процесът да приключи, за фалшифициране на доказателствата по това дело.