Хамилтън Бъргър каза намръщено:
— И ние настояваме подробно да се проучат фактите, ваша милост. Искаме да разберем как е възможно да бъдат изстреляни четири куршума от един пистолет, в който има само две празни гилзи.
— Но те са изстреляни от един пистолет! — рече Мейсън. — Не бива да подвеждате съда, мистър Бъргър. В момента доказателствата сочат, че в тази история са участвували най-малко два пистолета.
— Ами ако единият пистолет е бил подменен? — удари с юмрук по масата Бъргър. — Ще използвам всички възможности на службите, за да открия, дали пистолетът е бил подменен и ако е така, от кого!
— Надявам се да го направите — заяви Мейсън и седна.
— Ще призовете ли друг свидетел? — обърна се съдията Кипън към Строн.
— Да, ваша милост. Мистър Олдридж.
— Мистър Редфийлд, сега можете да направите необходимите тестове в лабораторията си — каза съдията. — Ако се нуждаете от повече време, известете ме, факторът време май ще е от жизнено значение за това дело. Съдът би желал да получи резултатите още на предварителното съдопроизводство. А сега, мистър Олдридж, заемете свидетелското място!
Мървин Олдридж пристъпи напред със самодоволен вид, сякаш наелектризираната атмосфера в залата не му беше повлияла ни най-малко. Той положи клетва, съобщи името си и седна със здраво стиснати устни. Отговори и на предварителните въпроси за своята възраст, местоживеене и занятие.
— Мистър Олдридж — обърна се Строн към него, — ще ви покажа пистолет „Колт“, 38-и калибър, номер 17475-ЛВ, отбелязан като доказателство № 1. Познавате ли това оръжие?
— Да.
— Според документите, вие сте го купил.
— Да.
— Къде?
— От един магазин за спортни стоки в Нюпорт Бийч, наречен „Спортни принадлежности за голф, лов и риболов“.
— Какво направихте с този пистолет след покупката?
— Известно време го носих у себе си. После го държах у дома. Случвало се е да го оставям и в колата.
— Насочвам вниманието ви към десети този месец, знаете ли къде се намираше пистолетът този ден?
— Да.
— Къде?
— В жабката на колата ми.
— Беше ли заключена?
— Не, за нещастие! Опитвах се да я заключвам, но явно съм бил небрежен. Когато го потърсих, пистолетът беше изчезнал.
— Кога се случи това?
— Вечерта на десети.
— Какво ви накара да го потърсите в жабката?
— Мистър Пери Мейсън ми показа този пистолет и ме попита дали ми е познат. Разгледах го и му отговорих утвърдително. Бях почти сигурен, че това е пистолетът, който съм купил.
— Освен фабричния номер има ли някакъв отличителен знак, по който можете да разпознаете своя пистолет?
— Да.
— Какъв?
— Ако го огледате внимателно, ще забележите на дръжката къса резка.
— С какво е направена?
— С пила.
— Кога е направена и от кого?
— От мен, същия ден, когато купих пистолета. Отидох във фабриката, взех една пила и издълбах резката върху ръкохватката.
— Имахте ли причини за това?
— Протестирам! — скочи Нийли. — Въпросът е несъстоятелен, маловажен и безпочвен.
— Мисля, че протестът е основателен — реши съдията.
— Добре, ще стигнем до същото по друг път! — рече ядосано Строн. — Освен този пистолет тогава купихте ли още нещо?
— Да, още един като него.
— Какво направихте с другия пистолет?
— Дадох го на годеницата си, Хелън Чейни.
— Защо?
— Да го използва в случай че бъде нападната.
Мейсън се наведе към Нийли и му прошепна:
— Ще настояваме втория пистолет да бъде представен като веществено доказателство. На предварителното съдопроизводство не възразявайте срещу въпроси, които целят внасянето на нов доказателствен материал. Противопоставяйте се само срещу начина на задаване на въпросите, така че да извадите обвинителя от равновесие и да му пречите на прекалено лесния разпит на свидетеля. Оставете ги да измъкнат наяве всичко останало. Не се знае какво може да влезе в работа. Колкото повече неща каже свидетелят, когато застане за първи път на свидетелската банка, толкова по-склонен е да си противоречи след това. Мисля, че сега е моментът да отрежем клона, на който седи Мървин Олдридж.