Полицаят, който седеше до вратата, се втурна в коридора. В съдебната зала настъпи всеобщо объркване, когато и фоторепортерите се юрнаха навън. Съдията се опита да въдвори ред. Част от присъстващите се скупчиха пред вратата, не искаха да пропуснат представлението.
— Ще опразня залата, ако не се въведе ред! — извика съдията Кипън. — Тишина! Всички да седнат на местата си!
— Ваша милост — изправи се Хамилтън Бъргър, — човек трудно би могъл да предвиди такава бъркотия, освен ако не е участвал в процес редом с изявен адвокат! — и той яростно закима по посока на Пери Мейсън. — Бих желал да запитам съда, не може ли да прекъсне заседанието?
— Съдът няма да прекъсне заседанието, ако тази жена не се върне в залата и не се подчини на разпореждането — обяви съдията. — Този съд… — Той млъкна, когато вратата се отвори и полицаят въведе Хелън Чейни.
— Доведете я тук! — нареди му съдията.
Хелън Чейни беше преведена по пътеката между редовете.
— Затворете вратите! — заповяда съдията. — Онези от присъстващите, които се втурнаха навън и прекъснаха съдебната процедура, могат да останат в коридора! Затворете вратите и ги заключете! — После се обърна към Хелън Чейни: — Мис Чейни, съдът постанови да заемете свидетелското място, а вие избягахте!
Тя погледна плахо Мървин Олдридж, после съдията.
— Не ме ли чухте?
Тя срещна погледа му и тихо потвърди.
— Е, това поне е нещо! — промърмори през зъби съдията. — Не се опитахте да излъжете! Защо побягнахте?
— Не искам да свидетелствам!
— Защо?
— Страхувам се. Ненавиждам публичността… Аз…
— Тук не става въпрос за вашите желания — каза съдията. — Сега се намирате под закрилата на съда и той ще следи да не ви задават въпроси, които биха ви поставили в неудобно положение и не са свързани с делото. Заемете свидетелското място, вдигнете дясната си ръка и положете клетва! Искам да отговаряте на въпросите изчерпателно и откровено! Разбрахте ли ме?
— Да, мистър!
— Обръщайте се към мен с „ваша милост“!
— Да, ваша милост.
— Идете там и вдигнете дясната си ръка!
Хелън Чейни изпълни нареждането на съдията, закле се и зае свидетелското място.
— Сега тази свидетелка ще бъде разпитана — обяви съдията. — Призовавам адвокатите на двете страни да не прекъсват съда, освен ако е крайно наложително да възразят на някой от зададените въпроси! Подчертавам, че съдът допуска формални протести и желае да изясни този случай докрай!
— Мис Чейни, вие чухте показанията на мистър Олдридж, нали?
— Да, ваша милост.
— Доколкото разбрах, мистър Олдридж ви е дал пистолет „Колт“, който не се различава от оръжието, отбелязано като веществено доказателство № 1 в това дело. Къде се намира сега този пистолет?
— Аз… аз…
— Къде е? — Гласът на съдията прогърмя в залата.
— Тук, у мен.
— Какво ще рече това?
Тя посочи ръчната си чанта.
— Зареден ли е?
— Да, ваша милост.
— Защо носите зареден пистолет?
— За самозащита.
— Имате ли разрешително за него?
— Аз… Мистър Олдридж ми каза…
— Питам ви, имате ли разрешително за оръжието?
— Не.
Съдията се обърна към полицая.
— Придружете свидетелката. Вземете заредения пистолет от чантата й и извадете патроните. Отбележете фабричния му номер в протокола, за да изключим веднъж завинаги неразбориите с двата пистолета. Маркирайте този пистолет като доказателство №2. Докато правите това, ние ще заведем другия пистолет като веществено доказателство по делото.
— Бих желал съдът да отбележи протеста ми относно приемането на пистолетите като доказателство — обади се Пери Мейсън.
— Съдът отбелязва протеста и го отхвърля. И двата пистолета ще бъдат приети. Те ще бъдат задържани, за да се изключи всякаква възможност за фалшифициране на доказателствения материал.
Съдията изгледа враждебно Мейсън, а той му отвърна с вежлива усмивка. После се обърна към секретаря: