— Какъв е номерът на оръжието, вписано за идентифициране под № 1 и сега се внася като веществено доказателство?
— 17475-ЛВ.
— А номерът на оръжието, вписано като веществено доказателство № 2, което полицаят току-що взе от свидетелката?
— 17474-ЛВ.
— Двата пистолета постъпват като веществени доказателства и остават в съда. Всеки, който посегне на тях без специално разрешение от съда, ще бъде съден за обида на този съд! Няма да позволим повече неразбории с доказателствения материал! Мистър Редфийлд, съдът ви предава тези два пистолета. Утре в десет, когато ще свикам отново съда, искам от вас задълбочен доклад. Предупреждавам ви, че преди да заемете свидетелското място, нямате право да огласявате вашите разкрития пред когото и да било, освен пред вашия асистент. Трябва да предупредите и него. Не желая делото да се решава във вестниците. Осъзнавам, че събитията от днешния следобед са доста драматични и вестниците ще вдигнат около процеса доста шум. Не мога да попреча на това! Не е в моята власт! Но имам твърдото намерение да упражня контрол върху по-нататъшното развитие на делото. Не искам да се свързвате с никого! В това число и с адвоката на обвиняемата и хората около него, а също и с прокурора!
— Но, ваша милост! — запротестира Хамилтън Бъргър. — В края на краищата обвинението е натоварено с този процес и то счита, че мистър Редфийлд, в качеството си на свидетел на обвинението…
— Не ме интересува вашето мнение! Нещата взеха прекалено неприятен обрат. Съдът знае, че за един общински чиновник е прекалено трудно да опази каквато и да било информация от пресата. Съдът не е заинтересован от лабораторията на мистър Редфийлд да изтече информация преди утрешното заседание. Ясно ли е, мистър Редфийлд?
— Разбирам.
— Да смятаме ли, че съдът се оттегля? — обади се Мейсън.
— Точно така.
— В такъв случай преди това искам да задам един-два въпроса на свидетелката.
— Не съм съгласен! И без това се струпаха доста неприятности. Не желая спорът да се задълбочи, преди да сме разбрали точно къде се намираме.
— Тогава ще предложа съдът да попита свидетелката, защо е носила оръжие. Каква опасност я е заплашвала?
— Защо?
— Защото съм убеден, че лицето, от което се е страхувала и чиито заплахи са я принудили да носи пистолет, е Стивън Мерил.
Хамилтън Бъргър скочи от мястото си.
— Ваша милост, сега разбирате за какво намеквах в забележките си! Защитата знае, че това нейно искане ще бъде разтръбено от вестниците. Няма съмнение, че то е абсолютно безпочвено, но ще налее вода в жадната за пикантни подробности воденица на пресата…
— Достатъчно, мистър Бъргър! Адвокатът Мейсън изтъкна пред съда какво очаква да докаже.
— Моите почитания, но мисля, че грешите! Не е ли вярно, че той умишлено се възползва от възможността да направи това напълно абсурдно по своята същност изявление, на което при стеклите се обстоятелства, съдът няма да попречи на свидетелката да го отрече? На свой ред настоявам този въпрос да бъде зададен на свидетелката тук и сега, за да можем поне в момента да ограничим скандалните интерпретации!
— Добре! — В гласа на съдията се долавяше нарастващ гняв. — Съдът не одобрява проточилите се коментари по въпросите на публичността. Той не желае това дело да се решава във вестниците. От друга страна признава, че в тази страна има свобода на печата и че процесът е открит.
Съдията Кипън се завъртя на стола и се обърна към Хелън Чейни:
— Защо носехте пистолет?
— За самоотбрана.
— От кого?
— От всеки, който би ми сторил зло или ме заплашва.
— Преди това носехте ли оръжие?
— Не.
— Защо от двадесетина дни насам започнахте да носите пистолет?
— Защото мистър Олдридж ми го купи.
Съдията почервеня.
— Мис Чейни, избягвате отговора на въпроса! Ако е необходимо, съдът може да ви принуди да отговорите, но бих желал доброволно да прекратите тази игра на криеница. Защо носехте пистолета?
— Защото ме заплашваха.
— Кой?
— Какво значение има това? — отново скочи Хамилтън Бъргър. — Да предположим, че е изцяло извън предмета на делото. Да предположим, че това лице не е свързано с процеса. Не се ли намесваме в личния живот на мис Чейни, като търсим доказателства, нямащи отношение към делото?
— Изпуснахте духа от бутилката — отвърна съдията. — Задавам тези въпроси, защото вие го пожелахте. Протестът се отхвърля! Мис Чейни, отговорете на въпроса!