— Бях заплашена от Стивън Мерил.
В залата настъпи продължителна тишина. Съдията намръщено изучаваше свидетелката, преценявайки вероятността за избухване на скандал.
— Мижете ли да ни обясните как бяхте заплашена?
— Стивън Мерил искаше пари от мен. Отначало исканията му бяха абсурдни. В деня, когато се случи нещастието с него, той ми позвъни рано сутринта. Каза, че е притиснат от обстоятелствата и трябва веднага да му броя парите. Предложи ми да подновим развода, при положение, че му ги дам.
— Това не е заплаха.
— Заплаши ме преди това… Когато за първи път предяви исканията си.
— По-точно?
— Беше прикрита заплаха. Каза, че няма да живея достатъчно дълго, за да се омъжа за Мървин Олдридж, ако не си уредим сметките.
— Всичко това вместо да хвърли светлина върху делото още повече го обърка! По-добре да не бяхме започвали този разпит! Но го направихме по настояване на обвинението!
Хамилтън Бъргър понечи да каже нещо, но навреме спря.
— Бих желал съдът да попита свидетелката каква сума й е поискал Стивън Мерил в деня на своята смърт — намеси се отново Мейсън.
— Защо? — отсече съдията.
— Може да се окаже от важно значение!
— Не мисля така!
— Да предположим, че сумата, която й е поискал, е седем хиляди и петстотин долара.
— Мистър Мейсън, служейки си с намеци, отново ловко вмъквате факти!
— Бих задал лично на свидетелката този въпрос, ако ми позволите да я разпитам. Ако не ми разрешите пряк разпит, имам право да правя предложения на съда!
— Съдът ще зададе още един въпрос и после ще прекъсне заседанието. В момента той няма да приеме повече предложения от страна на защитата! Ще ви задам и този въпрос, мис Чейни: Колко поиска Стивън Мерил?
— Седем хиляди и петстотин долара.
За миг-два в залата настъпи мъртва тишина. После съдията така ожесточено удари с чукчето, че му счупи дръжката.
— Съдът се оттегля до утре сутринта в десет! Полицай, ще ви държа лично отговорен за опазване на веществените доказателства! Ще ги предадете на мистър Редфийлд. От него ще получите разписка и не бива да допускате никой друг до тях! Мистър Редфийлд, ще ви държа отговорен за веществените доказателства, докато са във ваше владение! Закривам заседанието!
Съдията се изправи и гневно закрачи към кабинета си. Полицаят отключи вратата на съдебната зала. Хората, които останаха зад тях и се мъчеха да чуят какво става вътре, бяха пометени, когато вратите се отвориха под напора на зрители и репортери, тичащи към телефоните. Само за няколко секунди всички телефонни кабини на етажа, пък и на двата съседни, бяха окупирани от мъже, които бясно въртяха телефонните шайби и докладваха на дежурните редактори.
Нийли загрижено погледна Мейсън.
— Нийли, надявам се, че няма да ви въвлека в някое обвинение за неуважение към съда още при първото ни съвместно дело.
— По дяволите! Съдията Кипън е бесен. Кой ли ще опере пешкира?
— Наистина!
— Мистър Мейсън, ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако ви помоля за нещо?
— За какво по-точно?
— Дайте ми честната си дума, че нямате нищо общо с куршумите, намерени на местопрестъплението!
— Кои куршуми?
— Ами всички, но по-специално № 2 и № 3.
— Не мога да направя това, Нийли!
— Защо?
— Досетете се!
— Боже мой, мистър Мейсън! Ако вие… сте изстрелял тези куршуми, защо… по дяволите!
— Искате да се оттеглите от делото?
— Разбира се, че не! Не съм дезертьор.
— Тогава не се тревожете!
— Но, мистър Мейсън, това означава, че ще се окажем в затвора. Може да започнат и процедури за лишаване от адвокатски права!
— На какво основание?
— Фалшифициране на доказателства!
— Какви доказателства?
— Ами пистолета.
— Ако Стивън Мерил не е бил убит с този пистолет, ние можем да стреляме с него колкото си искаме. Това не е фалшифициране на доказателства. Този пистолет е като всеки друг.
— Но Мървин Олдридж се закле, че това е пистолетът, който сте му показал. И ако пистолетът, който ви е дала Ивлин Бегби е същият, значи това е оръжието на престъплението.
— Не може да е пистолетът, с който е стреляла, защото двете гилзи в барабана са от друг пистолет.
— Ами тогава има фалшифициране на доказателства…