— Да.
— И то приличаше на изложените тук.
— Не съм експерт по огнестрелни оръжия.
— Това е без значение. Приличаше ли на тях?
— Да.
Съдията забарабани нервно по махагоновата маса. Лицето му бе червено от гняв.
— Присъства ли тук адвокатът ви?
— Не.
— Консултирахте ли се с него относно свидетелските си показания?
— Да.
— Значи следвате указанията на вашия адвокат, отказвайки да дадете показания?
— Той ми каза, че ако поема отговорност за това, имам право да не давам показания.
— Ще ми се да поспоря с вашия адвокат. Щом сте отговорила на въпроса дали сте притежавала подобен пистолет в деня на убийството, съдът смята, че нямате право да премълчавате какво сте направила с него под предлог, че това може да ви навреди! Ако сте дала пистолета на някого… Освен ако…
Съдията замълча, после рязко попита:
— Имате ли нещо общо с убийството на Стивън Мерил!
— Не, ваша милост.
— Присъствахте ли на убийството?
— Не.
— Подозирахте ли, че може да бъде убит?
— Не, ваша милост.
— Замисляла ли сте с друго лице убийството на Стивън Мерил?
— Не.
— В такъв случай нямате основание да се позовавате на конституционна защита с цел оневиняването ви. Ако сте дала оръжието на някого, но без зла умисъл, не е необходимо да се прикривате зад Конституцията. Без сериозни мотиви всеки подобен опит ще се тълкува като обида на съда! Отново ви питам, на кого дадохте оръжието?
— Отказвам да отговоря, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.
— Създаде се особено положение. Съдът възнамерява да предприеме драстична мярка и няма да позволи да бъде манипулиран.
— Ако ваша милост разреши, ще се опитам да изясня тази ситуация, която озадачава съда! — изправи се Мейсън. — Ще ми позволите ли да задам въпрос на свидетелката?
— Да чуем! — отсече съдията.
— Когато се позовавате на правото си да не давате показания, тоест, на Петата поправка на Конституцията, не изразявате ли всъщност страха си, че от отговора ви може да се получи, че имате вина по отношение на друго престъпление?
— Вие сте отговорен за цялата тази… — избухна яростно Айрин Кийт.
Съдията удари с чукчето.
— Свидетелката да отговори на въпроса!
— Не съм длъжна!
— Напротив! — отвърна съдията.
— Казах, че от отговора ми може да излезе, че съм виновна и това е всичко, което ще измъкнете от мен. Разказала съм всичко на адвоката си и действам според неговите указания.
Съдията Кипън се поколеба за миг, дали да не подведе под отговорност свидетелката за обида на съда. После се обърна към Мейсън.
— Мистър Мейсън, струва ми се, че имате съвсем конкретни въпроси към свидетелката. Ако ги зададете, може би ще помогнете да се изяснят нещата!
Мейсън отново се обърна към Айрин Кийт:
— На десети този месец имахте ли спор със Стивън Мерил заради някакви бижута?
— Отказвам да отговоря.
Съдията погледна Мейсън с учудване.
— Какво означава това?
— Ваша милост, може би ще успея да изкопча отговора!
Хамилтън Бъргър скочи.
— Ваша милост, протестирам!
— Протестът се отхвърля! — отсече съдията, без дори да погледне към главния прокурор. — Продължавайте, мистър Мейсън! Задайте въпросите си!
— Мис Кийт, не е ли вярно, че на десети този месец сте дала на Стивън Мерил голяма сума пари?
— Отказвам да отговоря по същата причина!
— Не е ли вярно, че на десети сте разполагала с пистолет, който сте дала на Стивън Мерил?
— Но, ваша милост — намеси се отново Хамилтън Бъргър, — възразявам срещу начина, по който се задават въпросите!
— Протестът се отхвърля!
— Ваша милост, моля да бъда изслушан!
Съдията дори не го удостои с внимание. Погледът му беше прикован върху Айрин Кийт.
— Няма да ви попреча да изложите аргументите си, мистър Бъргър, но мисля, че вашият протест не е добре обмислен. Съдът има твърдото намерение да разнищи докрай тази история!
— Ваша милост — протестира Бъргър, — съвсем очевидно е към какво се стреми мистър Мейсън. Той знае, че свидетелката няма да отговори на въпросите, свързани с оръжието, и се опитва да даде материал на пресата, като лансира абсурдни предположения. Все едно аз да я попитам; не е ли вярно, че на десети този месец се опитахте да подкупите съдията Кипън да убие Стивън Мерил с оръжие, което сте му дала и което напълно прилича на представените като веществени доказателства по това дело? И тъй като всеки път, когато се поставя въпросът за оръжието, тя ще се страхува да отговори, за да не излезе виновна и ще се позовава на Петата поправка, който и да е въпрос би звучал като обвинение, което тя не може да отрече. Добре известно е, че адвокатът на защитата е прочут с остроумието си и способността да набляга върху драматичното. Отново сме изправени пред дело, чието предварително задаване на въпроси би трябвало да протече съвсем нормално. То обаче се манипулира, така че съдебната зала се превърна в цирк.