— Завършихте ли, мистър Бъргър? — запита съдията като не откъсваше очи от свидетелката.
— Да, ваша милост.
— Протестът ви се отхвърля! Свидетелката да отговори на въпроса!
— Отказвам, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.
— Продължавайте, мистър Мейсън!
— Нямам други въпроси.
— Аз бих желал да задам един въпрос — отново се обади Бъргър.
— Имате това право.
— Мис Кийт, вярно ли е, че на десети този месец влязохте в сговор със Стивън Мерил, за да убиете президента на САЩ и че за тази цел сте дала на Стивън Мерил пистолета, който сте носила у себе си и който напълно прилича на едно от оръжията, изложени като веществени доказателства по това дело?
— Въпросът ви е несъстоятелен, мистър Бъргър. Смятам, че той опасно се приближава до опит за обида на съда!
— Просто се опитвам да изразя позицията по въпросите, задавани от защитата — би отбой Бъргър. — Искам да покажа, че след като свидетелката се страхува да даде показания относно пистолета, който е бил у нея на десети, е достатъчно да се прояви юридическа ловкост, за да се заплете в абсурдни предположения! Този отказ се използва, за да се прокара една теория, която би създала благоприятна популярност на обвиняемата.
— Разбирам гледната ви точка. Но с оглед поведението на свидетелката съдът счита, че обстоятелствата трябва да бъдат напълно изяснени. Можехте да изложите възраженията си по по-достоен начин.
— Моля за извинение, но при тази размяна на реплики между съда и обвинението, се пропуска фактът, че свидетелката все още не е отговорила на въпроса — прекъсна ги Мейсън.
— Съвсем ясно е, че тя няма да промени позицията си — обади се прокурорът. — Тя…
— Да не сте ясновидец? — прекъсна го Мейсън. — Или съветвате свидетелката да не отговаря на въпроса?
— Протестирам! — изкрещя Бъргър. — Ваша милост, това е опит да се внуши, че…
— Напълно основателно при създалите се обстоятелства — изръмжа съдията. — Съдът ви се извинява, мистър Мейсън! На свидетелката не беше дадена възможност да отговори на въпроса. Мис Кийт, отговорете на обвинението.
— Отказвам.
Мейсън се усмихна, Бъргър клюмна.
— Мис Кийт, ясно е че между вас и Стивън Мерил е имало някаква връзка, която не желаете да разкриете, някакви отношения по друг повод. Давала ли сте на Стивън Мерил седем хиляди и петстотин долара на десети този месец? — запита съдията.
— Отказвам да отговоря.
— Мистър Мейсън — продължи съдията, — явно имате някакво подозрение за мотивите, които диктуват поведението на свидетелката. Съдът не е в състояние да установи основателни причини за него.
Мейсън отвърна с безразличие:
— Всичко, което мога да кажа, е, че свидетелката вероятно е потърсила съветите на много компетентен адвокат и че поведението й, що се отнася до юридическата страна на въпроса, е издържано.
Хамилтън Бъргър отново скочи.
— Ваша милост, това е нов опит за търсене на ефекти! Адвокатът на защитата се произнася, че свидетелката е в правото си да не отговаря на въпроси, които са несъстоятелни…
Съдията удари с чукчето.
— Обвинението да се въздържа от коментари за тактиката на защитата! Ако имате някакво обяснение за поведението на свидетелката, бих желал да го чуя.
— Много добре! Ще задам един въпрос. Мис Кийт, консултирала ли сте се някога с мистър Пери Мейсън, адвокат на обвиняемата, за поведението ви като свидетелка по това дело?
— Не.
— А по някакъв друг въпрос мистър Мейсън бил ли е някога ваш адвокат?
— Не.
За да скрие объркването си, Бъргър се обърна и зашепна нещо на Строн.
— Съдът се оттегля за тридесетминутна почивка — обяви съдията. — През това време ще разговарям с адвокатите на двете страни. Съдът специално разпорежда всички свидетели по делото да бъдат тук при възобновяване на заседанието. Свидетелите не могат да отсъстват при никакви обстоятелства! Надявам се, че това е ясно! Съдията огледа залата. — Има ли свидетели или лица, призовани редовно, които не са разбрали, че са длъжни да бъдат тук след половин час? — После се обърна към Айрин Кийт: — Разбрахте ли, че това се отнася и за вас?