Выбрать главу

— Да, ваша милост.

— И че ако не го сторите, ще бъдете подведена под отговорност за неуважение към съда?

— Да, ваша милост.

— Чудесно! Съдът се оттегля за половин час. Той желае да разговаря най-напред с мистър Бъргър и мистър Строн. След тях да заповядат мистър Мейсън и мистър Нийли. Моля, адвокатите да бъдат готови.

Съдията дръпна стола, изправи се и гордо напусна залата. Пери Мейсън се обърна към Нийли и се засмя.

19

Полицаят кимна на Мейсън:

— Съдията Кипън желае да види вас и мистър Нийли.

Когато двамата се отправиха към вратата, видяха Бъргър и Строн да излизат. Лицето на общинския прокурор беше червено от яд. Той дори не погледна към тях, макар че се разминаха на метър разстояние. Полицаят отвори вратата и Мейсън и Нийли прекрачиха прага на кабинета.

— Седнете! — покани ги съдията. Погледът му, насочен към Мейсън, беше изпитателен И преценяващ.

— Мистър Мейсън, нека сложим картите на масата! Ще бъда откровен и ще призная, че преди да започна това дело, председателят на съда ми обърна внимание, че някои от вашите дела са били доста впечатляващи, изпълнени с драматични събития в съдебната зала и са излизали, ще се изразя консервативно, от нормалния ход на предварителното задаване на въпроси.

Мейсън кимна.

— Постигнахме съгласие, че е желателно на тази практика да се сложи край. Уверих председателя на съда, че внимателно ще пазя правата на обвиняемата, но че ще взема всички мерки, за да не се превърне заседателната зала в театрална сцена.

Мейсън кимна отново.

По устните на съдията заигра бледо подобие на усмивка.

— Само един бегъл поглед върху сензационните заглавия на сутрешните вестници е достатъчен, за да се разбере, че направените разкрития, които изглеждаха така логични, са превърнали процеса в един изпълнен с напрежение спектакъл.

Мейсън не реагира.

— Все още не съм се срещнал с председателя на съда. Без съмнение това ще стане днес. Премисляйки всичко, което се случи, излиза, че съм изпаднал в пълна безизходица и най-вече не намирам никакво обяснение за поведението на свидетелката Айрин Кийт. Известна. Богата. А поведението й е такова, че всичко писано досега бледнее пред онова, което ще се появи в следобедните вестници. Да вземем и Хелън Чейни. Известна актриса. Избяга от съда, за да не даде показания. Мървин Олдридж, богат бизнесмен, е напуснал щата явно по същата причина. Твърде вероятно е да се оженят. А след сватбата, според закона, нито една от страните не може да бъде призована да свидетелства срещу другата без нейно съгласие.

Не се съмнявам, че и Айрин Кийт щеше да напусне щата, ако не беше призована да свидетелства. Действията й явно са направлявани от адвокат, който е отличен специалист!

По отношение на обвиняемата ще бъда безпристрастен. Ако е извършено престъпление, за което говорят фактите, и, ако се докаже, че тя го е извършила, няма да се измъкне. Но ако престъплението е извършено от друг, ще бъде справедливо съдът и обвинението да произнесат оправдателна присъда.

Мейсън кимна в съгласие.

— Бях съвсем откровен с вас! Прокурорът няма никакво понятие какво се крие зад мълчанието на Айрин Кийт. Явно само вие се досещате нещо! Бих желал да го узная! — Съдията направи жест, че е свършил.

— Искам да поясня своята позиция. Законът разглежда като престъпление подвеждането на лице, което е призовано като свидетел с цел да бъде повлияно върху неговите показания. В същото време не съм съгласен, че ролята на адвоката се състои само в задаването на въпроси в съдебната зала. И така, аз получих от Ивлин Бегби пистолет. Не съм подменял пистолетите, но когато разбрах, че друг го е сторил, за да обърка следствието, направих необходимото това да се установи.

— Да не искате да кажете, че сте взел подменения пистолет и сте стрелял в дървената подпора и дъба? — запита мрачно съдията.

— Точно това се опитвам да не ви кажа — отговори усмихнато Мейсън.

— Продължавайте! — засмя се и съдията.