Вероятно по същото време Лумис открива липсата на колата и съобщава в полицията за кражбата. Възниква прекрасна възможност за Боулс да си създаде алиби и той разказва на Лумис, че току-що е видял Мерил да заминава и че сигурно е взел колата му по грешка. Съобщава му още, че заедно с Мерил в колата е имало и някаква жена, която не познавал. Това му дало възможност да засили подозренията към Ивлин и да затвърди собственото си алиби, защото създавал впечатление, че малко преди пет Мерил все още е бил жив.
И така, Боулс подхвърля пистолета в чекмеджето на Ивлин. Не се съмнявал, че тя ще го намери. Предполагал, че тя едва ли ще се осмели да съобщи в полицията, защото веднъж вече била открила подхвърлена гривна. Ето защо бил сигурен, че Ивлин ще потърси някой, който ще я посъветва да му донесе оръжието, за да не го намерят у нея.
В краен случай, ако не влезела сама в капана, полицията щяла да открие тялото на Мерил, а впоследствие и оръжието на престъплението у нея.
За нещастие, Ивлин паднала право в ръцете му. Той я наблюдавал от една новострояща се сграда с бинокъл. Видял как намира пистолета и тръгва.
Оттук нататък независимо от хода на събитията картите трябвало да излизат така, както Боулс ги бил подредил. Опитал се да изхвърли Ивлин от шосето. Ако паднела в пропастта, щял да слезе до колата, да изстреля един куршум и да остави пистолета до нея. Сетне щял да постави калъфката върху главата на Мерил и да избута колата с тялото му горе-долу на същото място, за да създаде впечатление, че Ивлин е застреляла Мерил, после е загубила контрол над колата, катастрофирала е и е загинала.
Ако ли пък постъпела по единствения логичен начин — да стреля, попадала право в лапите на Боулс. Единственото, което не предвидил, било, че могат да бъдат простреляни капакът или калникът на колата на Руби Инуд. Когато това се случило, възникнал още един проблем за решаване. Той се върнал при колата с тялото на Мерил, пробил дупка на калъфката, нахлузил я върху главата му, докарал колата до края на шосето и…
— Но защо не е запалил фаровете? — попита Дрейк. — Все пак трябвало е да вижда къде кара!
— Нарочно ги е изключил, целял е разказаното от Ивлин да прозвучи неправдоподобно. Бил е сигурен, че ще се разбере, че калъфката е от нейната стая и че ако полицията пристигне навреме, ще установи, че дупката в нея не е от куршум. Изключвайки светлините, преди да блъсне колата в пропастта, той дал коз в ръцете на полицията и бил сигурен, че подозренията ще паднат върху Ивлин.
— Боже мой! — простена Дрейк. — Можем ли да докажем всичко това?
— Можем. За нещастие на Боулс, Айрин Кийт доста предвидливо е записала номерата на банкнотите, които изтеглила от банката, за да плати на Мерил и които Боулс прибрал след убийството. С тези пари Боулс вероятно е купил новата кола на Руби Инуд. Почти сигурно е, че в бронята на старата й кола има дупка от куршум, заради която той измислил историята с катастрофата. Това го е накарало да помоли Оскар Лумис и Руби Инуд да му осигурят алиби.
Айрин Кийт току-що ми направи предложение срещу двадесет хиляди долара напълно да уредя недоразуменията с Ивлин. Отговорих й, че приемам това за справедливо!
— Двадесет… хиляди… долара! — заекна Ивлин.
— Правилно разбрахте. С тях ще си купите необходимите тоалети за пробните снимки. След рекламата, която ви направи пресата, мисля, че няма да имате проблеми с пробните снимки. Така ще платим на Нийли за първото ви дело, на Дрейк за услугите, а и нещичко ще ви остане.
— И единственото условие беше да ми повярвате? — разплака се Ивлин.
— Е, аз винаги вярвам на клиентите си, Ивлин! След като премислих онова, което ми разказахте за втория куршум, и научих, че Руби Инуд кара нова кола, пред очите ми започна да просветва. Този случай е прекрасен пример, че и дребните неща могат да бъдат решаващи. Само два факта, новата кола и звукът, предизвикан от втория куршум, при правилно свързване, дават ключа към истината.
Нийли извади носната си кърпа и избърса челото си.
— До вас човек се чувства фантастично, мистър Мейсън! — каза той. — Но аз се връщам в Ривърсайд и ще отворя кантора за нестандартни правни услуги. Прекараните с вас няколко дни така ми завъртяха главата, че едва ли ще бъда в състояние да се върна към обичайната си адвокатска практика.
— Практиката не може да бъде обичайна, когато имаш работа с червенокоси! — засмя се Мейсън.