— Два?
— Най-напред отидох в Нидълс. Поработих там, изкарах малко пари за из път и тогава се разболях. Когато се разплатих с болницата, беше ми останала само една таратайка, която се движеше като охлюв, някой и друг парцал и толкоз. Трябваше да разбера, че Холивуд е само една магия, но реших да продължа. Добрах се до Корона. Задната част на таратайката ми се разпадна и се наложи да чакам да изпратят части от Лос Анжелос. Така се озовах в онзи мотел… Е, останалото го знаете.
Мейсън я гледаше замислено.
— Наистина ли намериха част от откраднатите бижута в куфара ви?
— Да. Бях без пукнат грош, отчаяна. Имах точно толкова, колкото да платя за ремонта на колата, мотела и да стигна до Холивуд. Надявах се там да си намеря работа. Знаех, че няма да е лесно. Разправят, че градът е пълен с разочаровани момичета, дошли да станат звезди и завършили като сервитьорки, ако изобщо намерят работа. И така, на другия ден, след като пристигнах, влязох в банята да взема душ. Забелязах, че едно от чекмеджетата на шкафа, е извадено и там нещо блести. Беше диамантената гривна.
Тя млъкна, като се замисли за случилото се.
— Продължавайте! — подкани я Мейсън.
— Е, добре. Бях изпаднала, отчаяна, но отново изпълнена с амбициите отпреди години.
— Нима решихте да присвоите гривната? — рязко я попита той.
— Какво говорите! Хрумна ми идеята, че мога да получа някакво възнаграждение за нея. Помислих, че някоя богата жена е била в мотела предния ден и е свалила гривната си, преди да влезе в банята. После си е тръгнала и я е забравила. Бях сигурна, че не помни къде я е оставила, иначе щеше да телефонира в мотела.
Мейсън кимна.
— Първата ми мисъл беше да се облека, да отида до рецепцията, да обясня какво съм намерила и да ги помоля да уведомят жената, заемала стаята преди мен. След това размислих. Трябваше ли да постъпя толкова глупаво? Гривната сигурно принадлежеше на някоя богаташка. Тя щеше да ми се отблагодари. Вероятно щеше да даде стотина долара възнаграждение. А собственикът на мотела щеше да ги задържи и аз нямаше да получа нищичко, дори и благодарност. Никой нямаше да подозира, че съществувам.
— Тъй че решихте сама да откриете кой е обитавал стаята преди вас и да получите възнаграждението?
— Точно така. Знаех, че ако попитам, няма да ми кажат, пък и собственикът щеше да заподозре нещо. Затова реших да взема гривната в Лос Анжелос, да наема адвокат, детектив или някой друг, който да събере необходимата информация. Сетне щях да се свържа с жената, да й върна гривната и всичко щеше да бъде бомба. Знаете какво се случи после. Аз…
Телефонът, иззвъня и Дела кимна на Мейсън:
— За теб е.
Адвокатът вдигна слушалката:
— Добро утро, колега, и поздравления. Пери Мейсън е на телефона.
От благодарност Франк Нийли трудно намираше думи.
— Излязохте прав, мистър Мейсън. Онова приятелче, Боулс, лъжеше. Даваше показания, без да е сигурен в тях. Благодаря ви, че ме насочихте накъде да насоча атаката си.
— Страхувам се, че не сте много уверен в себе си. Нещо друго за обвиняемата?
— Напусна града веднага след приключването на делото.
— Сега е в кантората ми.
След миг мълчание Нийли рече:
— Не можах да устоя на изкушението да й разкажа какво направихте за нея.
— Не сте се разбъбрил пред никой друг, нали?
— Пред никой друг.
— И недейте, тъй като не съм направил кой знае какво. Ваша е заслугата за оправдателната присъда.
— Бих желал да ви обясня какво означава това за мен. Никога няма да го разберете. Не само за това дело, но и за цялата ми кариера. Чувствах се толкова безпомощен. Там се опитвах да задавам въпроси, които не водеха до нищо. След нашия разговор сякаш прогледнах и тогава… Предполагам, че съм се сражавал здраво. Знаех само, че съм престанал да мисля за себе си. Засипвах свидетеля с въпроси. Разбрах, че членовете на журито се убедиха, че той е безобразен лъжец. Това ми възвърна самочувствието.
— Какво ще правим с Ивлин Бегби? Тя сподели, че иска нещата да се изяснят докрай.
— Не мога да направя нищо повече.
— Разговаряхте ли с някоя от заинтересуваните страни…
— Не, не съм разговарял с никого.
— Тогава аз ще се помъча да направя нещо. Искате ли да ми сътрудничите?
— Мисля, че не бих могъл да ви помогна. Поздравете я от мен.
— Ще ви държа в течение — обеща Мейсън и остави слушалката. — Нийли ви поздравява.