Шърли Бъзби
Червенокосата дева
ПРОЛОГ
БЕГЪЛКАТА
Англия, 1808 г.
1.
Беше един от онези дълги августовски дни, които с топлия си полъх галеха нежните хълмове и долини на Сари, близо до малкото селце Бедингтън Корнър. Слънчевата светлина струеше в стаята на Никол Ашфорд. Златните, ефирни нишки притегляха неустоимо. Въпреки това Никол отказваше да напусне уюта на пухения дюшек. Зарови глава във възглавницата, но сънят й се изплъзна и тя бавно се обърна. Изтегна се по гръб в голямото, обвито в памучна драперия легло. Топазеният й поглед сънено обходи прекрасната стая. От лявата й страна се мъдреше дъбов, люлеещ се стол. Върху него беше захвърлена роклята й от предишния ден.
Като я видя тя се сети, че скоро ще се наложи да стане от леглото, тъй като днес беше специален ден — днес родителите й организираха градинско увеселение, на което щяха да присъстват тя и Джайлз, нейният брат близнак. За някои, идеята за градинско увеселение вероятно не звучеше много вълнуващо, но за Никол, която беше едва на дванадесет и за първи път щеше да присъства на празненство с възрастните, вълнението бе разбираемо. Освен това Анабел и Ейдриън Ашфорд не се задържаха дълго в Ашланд, тяхното провинциално имение. Никол обожаваше кратките мигове, прекарани заедно с родителите си.
Преизпълнена от щастие тя отметна чаршафите, но веднага спря. Вратата се отвори и Джайлз с трясък катапултира в стаята.
— Ники! Още ли си в леглото, мързелана такава? Бързо се облечи! Тази нощ Шадоу се е сдобила с конче! — извика Джайлз. Гласът му бе изпълнен с гордост и вълнение. Топазените очи, същите като на сестра му, блестяха и хвърляха мънички искрици, а върху челото му бе паднал кичур тъмнокафява коса.
Малкото личице на Никол веднага засия от възхищение. Тя скочи от леглото и изпълни въздуха с въпроси.
Останали без дъх, няколко минути по-късно децата стигнаха до конюшните зад къщата. Като стъпваха на пръсти, те се приближиха до едно от отделенията в просторната конюшня. Ейдриън Ашфорд, висок и красив, обут в бричове и с елегантно прилепнал син жакет, вече стоеше там заедно с главния коняр, мистър Браун. Като погледна през рамо, Ейдриън се усмихна на децата и им махна да се приближат.
— Виждам, че си я събудил? Не можа ли да почакаш? — попита той с топла усмивка.
— Не! Освен това Ники щеше да побеснее, ако не й бях съобщил веднага. Знаеш колко е сприхава! — отговори Джайлз, а очите му танцуваха.
Никол му се оплези и отправи бляскава усмивка към баща си.
— Сега съм голяма! Младите дами не са сприхави! — отбеляза с престорена скромност тя.
Джайлз подсвирна и се разсмя. Изпълнен с жал Ейдриън се опита да я вдигне на ръце.
— Ставаш прекалено голяма, любима моя. След година, две ще се наложи да си напомням, че вече не си малкото ми момиче.
— О, татко! Аз винаги ще бъда твоето малко момиче! — обеща Никол с жар, а ръцете й обвиха врата му в здрава прегръдка. Баща й я целуна по челото и я свали на земята. Като втъкна внимателно зад ухото й едно огнено кичурче той нежно каза:
— Сигурен съм, че ще бъде така, любима моя. Но хайде, ела да се порадваме на малката дъщеричка на Шадоу.
С блеснали като скъпоценни камъни очи, Никол се обърна и се втренчи в кончето. След няколко минути каза:
— Знам, че не е много умно, но ми харесва името Миднайт1. Родила се е точно в полунощ и със сигурност е черна като средата на нощта!
— Това име е съвършено точно, Ники!
— Отличен избор — изкоментира Ейдриън. После, след като издърпа на крака Никол той каза. — Мисля, че доста време се мотахме в конюшнята. Майка ви вероятно се чуди къде сме изчезнали всички. Не забравяйте, че само след няколко часа очакваме гости.
— Как бих могла да забравя! — промърмори Никол.
Джайлз й хвърли закачлив поглед, след което й отвърна:
— Е, съдейки по дрехата, с която си облечена и свободно оставената ти грива, със сигурност изглежда, че си забравила!
— О, престани! Много Добре знаеш, че не съм! Само почакай да ме видиш след около час! — Като каза това тя се затича, а дългата й, огнена коса се развя като знаме зад нея.
Два часа по-късно, когато Никол стоеше на широките, мраморни стъпала, водещи към входа на Ашланд и посрещаше пристигащите гости, никой не би я свързал с лудетината, която бе коленичила в сламата в конюшнята. Застанала самоуверено между баща си и Джайлз, облечена в най-привлекателната масленожълта муселинена рокля, с прихваната на тила дълга коса, спускаща се като водопад от блестящи къдри, Никол беше всичко, което трябваше да бъде една дъщеря на аристократ. Ейдриън Ашфорд много се гордееше с децата си и това много явно личеше по усмивките и окуражаващите погледи, които им хвърляше, докато те продължаваха да поздравяват гостите.