Загледа се в клоунската фигура, отразена в него. После, съвсем сериозно огледа дългите, самурени кичури, с проблясващи кестеняви пламъчета. Трябваше да ги махне! И тя безмилостно отряза дългата, копринена коса. Внимателно събра падналите кичури и ги пъхна в една торбичка с цел да бъдат изхвърлени в най-близкия кладенец. Това, което беше останало от косата й, стърчеше в най-различни посоки, но определено й придаваше момчешки вид. Несъмнено беше момче! Вече успокоена, тя пак се погледна в огледалото. За щастие гърдите й още не бяха пораснали, но тя се намръщи, като направи щателен оглед на лицето си. От огледалото я гледаха големи, широко отворени очи, с цвят на зелен сапфир, премрежени от извънредно дълги, черни мигли. Носът й беше малък и правилен, макар и все още да изглеждаше детски. Тя грабна ножицата, лепна носа си в огледалото и безжалостно подстрига разкошните си мигли. После се гледа дълго време. Никой нямаше да се досети за истинския й пол и тя мрачно се закле, че каквото и да се случи, никога няма да се върне. Щеше да се срещне с този човек в „Камбаната и свещта“ и щеше да го принуди да я вземе със себе си в морето! Без да мисли повече, тя с лекота се прехвърли през прозореца. Спусна се долу по стария дъб, който растеше близо до къщата.
3.
Ако самочувствието на Никол, която избяга през прозореца, беше значително повдигнато, то духът на капитан Сейбър не беше в подобно състояние. Настанен в частния салон на странноприемницата с уханна и пенлива халба бира в ръка, той прецени настоящата ситуация като непоносима. Въпреки това не можеше да направи нищо. Дискретно и внимателно бе разпитал няколко местни жители, които потвърдиха дадената му от Робърт информация. Саймън Саксън беше прекарал удар през януари. Независимо от тези новини той се съмняваше, че Робърт ще говори в негова полза. Знаеше, че постъпва като глупак. Самата мисъл, че лорд Саксън му е простил или пък е научил истината беше глупава. Да се върне сам и невъоръжен беше опасно. С голямо съжаление той се укори, че не беше взел със себе си Хигинс. Но нали беше дал да се разбере, че няма намерение да остава, мрачно си помисли Сейбър. Беше заявил, че веднага заминава и няма да се връща. Това трябваше да възпре Робърт от планиране на неприятни изненади. Озлобен започна да се чуди дали Робърт беше казал на онази кучка Анабел за завръщането му.
Сейбър горчиво стисна устни и кехлибарено-златистите му очи заискряха със страшен блясък. Беше изживял четири дълги години на бруталност и жестокост в британския кралски военноморски флот. И всичко това бе прецизно подготвено от любезния Робърт! Четири години, които превърнаха момчето идеалист в корав, пресметлив мъж, преживял кървави морски битки, със следи от бич по гърба си, които щеше да носи до края на дните си.
Спомняйки си тези години ръката му така силно стисна халбата, че кокалчетата му побеляха. Ядосан на себе си, че си е позволил да се разгневи, той изпи на един дъх студената бира и тръсна халбата на масата. Наложи си да прогони спомените и да повярва, че до известна степен Робърт му беше направил услуга. А че самият Робърт не беше постъпил във флота беше нещо съвсем различно. От гърлото му се изтръгна рязък, неприятен смях и той нетърпеливо стана от стола си. Тази вечер се нуждаеше от компания, а не от тишината в тази малка стая.
Бедингтън Корнър беше малко селище и „Камбаната и свещта“, типично за хановете по тези места, даваше убежище на фермери и селяни. Частният салон се използваше рядко, тъй като малко дами и господа се отбиваха в Бедингтън Корнър. От евентуалната среща с мисис Игълстоун го деляха само няколко минути. Сейбър влезе в общото помещение с лъскава дъбова ламперия и се присъедини към шумната група. Когато улови погледа на закръгленото, хубавичко момиче, което работеше на бара, той напълно се отпусна. Пеги често се обръщаше към високия, тъмнокос джентълмен, който се изтягаше с небрежна елегантност в ъгъла.
„Божичко, та той е истински красавец“ — доволно си мислеше тя. С наближаването на нощта по гръбнака й преминаваха тръпки на очакване. Скоро щеше да се изкачи по задното стълбище заедно с този джентълмен. Като улови ленивия му, развеселен поглед, изпратен й през гъстите му, черни мигли, вълна на удоволствие заля слабините й.
Сейбър, сигурен, че ще има приятно занимание през останалата част от нощта, отпиваше по малко от тъмната, силна бира.