Никол се вкопчи инстинктивно в него. Мъката в нараненото й сърце се топеше и то отново затуптя с нов ритъм, събудено за живот от упоителните целувки на Робърт. Той я целува дълго. Очите му, потъмнели от страст, излъчваха дълбока и омайваща нежност. Той се отдръпна от нея за момент. Втренчи се в прекрасното младо лице пред себе си и като дишаше тежко с плътен глас прошепна:
— Обичам те, Никол. Обожавам те, скъпа моя!
Притегляйки я още веднъж към себе си, той покри лицето й със страстни целувки. Така ги свари Регина. Шокирана най-напред, а след това вбесена, тя гледаше втренчено вплетените в прегръдка тела. Секунди по-късно закрещя гневно:
— Полудял ли си, Робърт? Какво значи всичко това?
Двете тела се отделиха едно от друго неохотно. Никол, замаяна от факта, че мъж като Робърт, толкова красив и изискан е влюбен в нея, гледаше към Регина с нищо невиждащ поглед, а Робърт с усмивка на задоволство се обърна към нея и каза успокояващо:
— Скъпа моя лельо, знам че това е доста необичайно, но Никол и аз…
Регина, чието лице предвещаваше буря, остро го прекъсна.
— Веднага ще си поговорим с теб! Никол, ти незабавно се върни при лорд Саксън и мисис Игълстоун. С теб ще разговаряме веднага щом се върнем у дома. Ти много ме разочарова, госпожице. А сега, тръгвай!
Омаята рязко отстъпи място на реалността. Вдигайки високо глава Никол се приготви за битка, но Робърт меко и каза:
— Върви, скъпа моя. По-добре ще бъде аз и лейди Дарби да обсъдим това помежду си.
Като отправи многозначителен поглед към лейди Дарби, Никол изчезна по пътеката. Тя едва се бе скрила от погледа им, когато Робърт се обърна студено към леля си.
— Беше ли необходимо да говориш с такъв тон на бъдещата ми съпруга?
Удивлението накара Регина да отстъпи крачка назад:
— Твоята бъдеща съпруга?
— Да. Все още не съм говорил с баща ми, което може би трябваше да сторя, но не вярвам да има някакви възражения — обясни Робърт нетърпеливо. — И ако това е твоето желание, първо ще разговарям с него, преди да се доближа отново до Никол. Смятам да се оженя за нея и имам основания да вярвам, че тя ще се съгласи.
— И грешиш — отвърна Регина с леден тон.
Изправи се гордо и каза:
— Има споразумение между Кристофър и Никол, и твоят баща вече даде съгласието си за техния брак.
Това беше безцеремонна лъжа, но Регина никога не позволяваше такива дреболии да я спрат. Тя беше решила, че Никол и Кристофър трябва да се оженят и нищо не можеше да я разубеди. Лицето на Робърт потъмня от болка и гняв.
— Това не е вярно — изкрещя гневно той. — Защо, кажи ми защо това конте не се е появявало тук през цялото лято. Аз единствен бях до нея и аз съм този, който тя е избрала. Мен, а не него!
Регина изглеждаше почти отегчена.
— Скъпи ми, племеннико, това няма нищо общо. Ако си решил да се занимаваш с момиченца по-малки от собствената ти дъщеря, това си е твоя работа. Никол Ашфорд обаче забрави, тя не е за теб. Тя ще се венчае за Кристофър, запомни това.
Омраза проблесна в очите му и устните му изтъняха в разкривена, грозна усмивка. Робърт се поклони отсечено.
— Ще видим, скъпа леличко, ще видим!
Регина го наблюдаваше, докато той сърдито се отдалечаваше. Робърт щеше да създава неприятности. Колко жалко, мислеше си безстрастно, че си беше избрал Никол. Но след това безгрижно сви рамене. Един провал щеше да му се отрази добре. А за да не се провалят нейните планове тя трябваше да се заеме със Саймън незабавно. Трябваше той да бъде убеден да потвърди тази история с брака. Надяваше се да не бъде непохватен.
Саймън се справи добре, въпреки че за момент той изплаши Регина. През останалата част от вечерта тя се държа с хладна учтивост към Никол. За мисис Игълстоун и лорд Саксън никак не бе трудно да се досетят, че нещо се бе случило.
Когато се прибраха вкъщи, Никол незабавно бе изпратена в стаята си. Преди да си пожелаят лека нощ по-възрастните членове на групата се настаниха в синия салон за кратък разговор. Регина им разказа всичко, включително и съчинената от нея история. Възклицание на изумление се чу от мисис Игълстоун, узнавайки за непростимото поведение на Никол. Останалата част от историята на Регина бе приета с изненада.
След като сестра му спря да говори Саймън не каза нито дума. В следващите няколко мига той като че ли беше заинтригуван единствено от своето бренди с цвят на кехлибар.
Когато най-после вдигна поглед изпод гъстите си черни вежди, той се втренчи в нея и тихо я попита:
— Ще спреш ли някога да мислиш, че хлапачката ще предпочете Робърт пред Кристофър?
Ужасена Регина му кресна:
— Саймън! Не искаш да кажеш, че предпочиташ да видиш Никол омъжена за Робърт. Не искам да те наранявам, знам че той ти е син, но не можеш да отречеш, че се държеше ужасно с първата си жена. Често си мисля, че тя умря само, за да се спаси от него!