Саймън кимна. Той не хранеше никакви илюзии по отношение на най-малкия си син, но почувства, че трябва да каже няколко думи в негова защита.
— Робърт не искаше да се жени за това малко бледно същество. Аз настоях. Това беше… — каза той с болезнена усмивка. — Аз го насилих, като смятах, че го правя за негово добро. — Лицето му внезапно се изпълни с тъга и болка. Той погледна към мисис Игълстоун и каза:
— Човек би трябвало да очаква, че съм станал по-мъдър, като се има предвид, че сторих същото и със себе си.
Мисис Игълстоун му се усмихна нежно.
— Не мисли за това, скъпи, то вече е в миналото.
Регина ги наблюдаваше, разкъсвана от желанието да се оттегли и да ги остави да се справят сами и в същото време от желание да остане и да се бори за Никол. Да се бори и да спечели, защото всеки глупак би видял, че е само въпрос на време Летиция и Саймън да свържат бъдещето си.
— Това звучи много добре — поде тя енергично. — Но все още не значи, че Робърт е подходящия съпруг за Никол.
— Не, не значи. Но аз не бих я принудил да се омъжи за моя внук, само защото ние тримата намираме тази идея за великолепна. Ако тя иска Робърт, не бих застанал на пътя й — отсече Саймън тежко.
Регина като че ли го беше развълнувала. На стари години Саймън се бе превърнал в романтик. Хората от техния ранг поколения напред се бяха женили без любов, а ето сега той възразяваше.
— Много добре — студено отвърна тя. — След като не желаете да помогнете, едва ли аз бих могла да направя нещо. — И тогава ледената и обвивка се пропука и тя проплака:
— Но, Саймън, Никол не желае истински Робърт, тя само смята, че е така. Дори Лети мисли, че Никол и Кристофър се обичат, само че са твърде глупави и горди, за да го признаят!
Саймън погледна към мисис Игълстоун.
— Вярно ли е, Лети?
Мисис Игълстоун нервно приглади светлосинята си сатенена рокля. Без да може да го погледне тя отвърна леко:
— Вярно е. Ние бяхме като тях и позволихме на гордостта да ни заслепи.
Саймън пребледня, защото това беше първият случай, в който те открито дискутираха тяхната собствена любов.
— Ще направим така. Нито ще отрека, нито ще потвърдя пред Робърт, че има споразумение между Никол и Кристофър.
Това беше всичко, което Регина искаше и тя бе доволна. Поне, мислеше си тя със задоволство, в този момент Саймън няма да даде съгласието си за годеж между Робърт и Никол.
Денят на Кристофър започна простичко — с фехтовка в школата на Анджело. През изминалите месеци той бе отделил няколко часа за тренировки по бокс в спортния клуб на Джаксън. Боксът беше забавен и му доставяше удоволствие, но неговата истинска страст бе шпагата. Често можеше да бъде открит с рапира в ръката да изразходва насъбралата се в него енергия.
Тази сутрин Кристофър прекара около час-два с капитан Бъкли и лейтенант Кетълскоуп. В помещението имаше около петнайсетина мъже. Някои от тях наблюдаваха дребничкият собственик на школата, французина Анджело.
Кристофър внезапно видя Робърт. Той се намираше встрани от кръга. Когато очите им се срещнаха Робърт тръгна бавно към него.
Докато ухажваше Никол, Робърт бе склонен да отложи уреждането на старата им разпра, но като видя обекта на своята омраза, безгрижно изправен пред него неизпитана до този момент ярост впримчи сетивата на Робърт. Той бързо се овладя, но очите му бяха зли.
— Справяш се добре с шпагата за новак — подигравателно подхвърли Робърт, чиято ревност го подлудяваше.
Кристофър му отправи студен поглед.
— Как би могъл да знаеш дали съм новак? Смятам, че се справих много добре.
Робърт сви рамене и небрежно се протегна за една от многото шпаги, подредени до стената.
— Без съмнение приложи един-два салонни трика, но аз, уважаеми племеннико, съм убивал на дуел.
— Как? — попита Кристофър подигравателно. — С удар в гърба?
— Проклет да си! — изруга Робърт през зъби. Без да обмисли действията си, той свали наконечника от върха на рапирата и без задължителното „En garde“ атакува Кристофър.
Гъвкав като пантера, Кристофър с лекота парира неочакваната атака на Робърт. Посипа се порой от мощни удари, но Кристофър ги отбиваше бързо. Когато стана ясно, че Робърт смята да продължи тази неравна схватка, Кристофър отбеляза с равен глас:
— Наконечникът на рапирата ти е паднал или не си забелязал?
Робърт се усмихна.
— Наистина ли? Съжалявам, но ми се струва, че не разбирам за какво говориш.